Сектите и отговорът на Католическата църква (11)

В последното предаване от цикъла за сектите, през който ви запознахме с едни от най-разпространените и известни нови алтернативни религиозни движения, и с основните линии на документите на Католическата Църква, разглеждащи този нов феномен, ще се спрем на конкретните напътствия или „пътеводители” в пасторалната дейност на Църквата в подхода към сектите.


Това което и двата документа подчертават е, че винаги и при всякакви обстоятелства трябва да бъде защитавана свободата на нашите братя и сестри. Поради тази причина пасторалните напътствия в подхода към тази нова духовна жажда в последните десетилетия са ясно и конкретно изразени.


Като първа стъпка бива спомената нуждата от доброто познаване на тези нови видове религиозности, дори и ако е необходимо и с помощта на модерните науки и научни изследвания, които да бъдат извършени без какъвто и да е вид предубеждение. От този вид изследвания можем да бъдем подтикнати да осмислим по-добре причините на нашата вяра.


На второ място след доброто познаване на тези братя и сестри бива поставена способността за разграничаване. Самото познаване ни дава възможността за придобиване на правилното отношение в изграждането на Царството Божие. Способността за разграничаване ни помага в определянето на това което е добро и това което е зло, това което е истинно и това което е фалшиво, благодарение на светлината на Светия Дух и следвайки учението на свети Петър. Следователно, никой няма правото да дава неофициални откровения, ако не са базирани върху Светото Писание и Учението на Църквата.


Именно тази способност да разграничаваме ни дава правото да прокламираме това което е истинно. Това задължение преди всичко е поверено на Църковните пастори, които бдят за неприкосновеността на вярата и изтъкват тези религии и доктрини, съществуващи на територията на страната, които са в пълен контраст с Библейското откровение.


Всичко това обаче трябва да се направи в името на истината и любовта. Това именно трябва да бъде нашето отношение към ръководителите и последователите на тези движения, следвайки Христовата заповед, според която нашата любов трябва да бъде и към нашите неприятели. Точно поради тази причина трябва да се избягва всякакъв вид религиозен конфликт, който може до доведе само до скандализирането на света, нещо на което сме били свидетели в миналото. Истина може да бъде защитена само чрез любовта, иначе има опасност да се изпадне във фундаментализъм. Да действаш с любов означава също и братски да се отзовеш към изпадналия в грешките, да се молиш за неговото осветляване, да разговаряш, да съветваш там където е възможно. Този отзив е необходим, а за да се разтърси съвестта трябва да бъде непоколебим и ясен, но винаги с дължимото уважение. И дори и там където трябва да се разкрие наличието на едно обективно зло на една явна грешка, не трябва да се подаваме на изкушението да съдим хората, трябва винаги да успяваме да разграничаваме грешката от този който е избрал грешния път.


Освен основните критерии в пасторалната дейност, двата документа в последствие изброяват и конкретните линии в тази дейност. Препоръчва се на католиците да свидетелстват и да провъзгласяват с убеждение своята вяра в Христос, като единствен Спасител на Света; да се даде голямо значение на едно по внимателно изучаване на Светото Писание и на Учението на Църквата; да се живее с една обновена вяра и участие светата литургия и личната молитва; да се подпомогне изграждането на църковни общности, готови на солидарност към всеки един.


Като „специфични” намеси в подхода с проблема на тези нови форми на религиозност са посочени някои конкретни действия.


Във всяка една епархия трябва да бъдат образувани специални групи, които да изучават съществуването на този феномен на територията на епархията и да дават напътствия как да се подхожда към него.

Всяка една енория трябва да помага на верните, за да могат да устояват на прозелитизма на новите алтернативни религиозни движения, по начин базиран върху автентичната доктрина. Това може би е едно от най-трудните задачи в пасторалната дейност, тъй като много от последователите на тези движения отхвърлят какъвто и да е било диалог и тълкуват всеки един опит за един откровен разговор, като една атака или преследване. Поради тази причина в повечето случаи, не остава нищо друго освен да се молим за тези наши братя.


Всяка една католическа общност трябва да бъде готова да приеме тези, които са били последователи на тези секти и са решили да се завърнат към Католическата Църква. Това е доста труден проблем, защото все още не съществува една специфична пасторална дейност за тези хора, на които завръщането към Църквата е различно от това на влизането в нея на един невярващ. За тази цел е необходимо създаването на центрове към епархиите, които да предоставят подкрепа на семействата на тези, които са или са били последователи на тези движения.


Всичко това, трябва за бъде подкрепено и с едно подходящо използване на средствата за масова информация, разпространявайки обективни и ясни информации, които да помагат да се подържа жив критичното чувство на верните, за да могат да бъдат подготвени в отношение на новите религиозности. За съжаление, в много от случаите средствата за масова информация ни бомбардират с едва пропаганда за една „религиозна свобода”, която не е нищо друго освен една центрирана пропаганда на определени религии, които са само прикритието на дейности, които вредят на човешкото достойнство.


Защитата на религиозната свобода, според духа Втория Ватикански Събор, е задължението да бъде защитаван този, който с добра вяра и чиста съвест следва своето верую и със законни средства го практикува и разпространява в обществото. Религиозната свобода не може да бъде прикритие за организации, които използват религиозното име по свой начин за постигането на различни цели.


Надяваме се че с този цикъл сме успели, поне отчасти, да постигнем нашата цел, а именно: да повишим чувствителността, отвъд всякаква разлика на верую и религиозна вяра, към един феномен който въвлича много семейства и който често е причина за много страдания, раздели и драми в огромни мащаби. Тъй като в центъра на всичко това е поставена човешката личност, нито един християнин не трябва да се чувства чужд към този проблем, дори и да не е лично намесен.


От всеки един от нас се иска да живеем в служба на ближния с любов и съчувствие, но преди всичко със пълната съвест, че притежаваме истината, тази открита ни от Христос. Нека не спираме да и бъдем достойни свидетели.