Възрастните хора, ценен ресурс за Църквата и обществото - ХVІІІ-та пленарна асамблея на Папския съвет за семейството

(03.04.08) - Есента на човешкия живот е благоприятно време, за да могат възрастните хора да получат дължимото уважение и доверие, защото са ценен ресурс и могат да бъдат полезни за обществото. Още повече, че в днешната доминираща култура на „годността”, възрастните са самотни, много често отхвърлени от обществото и завършват своя живот в старчески домове. Това заяви в изказването си архиепископ Фернандо Филони, заместник държавен ватикански секретар при откриването на ХVІІІ Пленарна асамблея на Папския съвет за семейството, която започна днес във Ватикана. Тридневната среща е озаглавена „“Дядовците и бабите: тяхното свидетелство и присъствие в семейството”. „Към възрастните гледат с доверие и възхищение младите хора, когато виждат в тях модели за подражание и ориентир по важни житейски въпроси” – изтъкна кардинал Алфонсо Лопес Трухильо, председател на ватиканското ведомство. Всичко това предполага такова възпитание, обобщи арх. Филони, което да зачита възрастните хора и даде стойност на техния потенциал.

Напоследък при не един повод Папа Бенедикт ХVІ говори за възпитанието и необходимостта семействата да преоткрият неговата роля за формирането на децата. За ролята на дядовците и бабите във възпитанието на децата говори отец Джанфранко Гриеко от Ватиканското ведомство:

**********
"Необходимо е да бъде изтъкната тяхната роля в семейството, защото бабите и дядовците са свидетели на една семейна история, започнала пред много години, осъществена във вярност към труда. Смятам, че е задача на Църквата да ги върне в сърцето на семейството, след като във Валенсия Папата засегна тази тема, а Папският съвет я постави в центъра на своята 18-та пленарна асамблея.

Фигурата на бабата и дядото, техният авторитет в семейството, като носители на опит и мъдрост, изглежда забравен в модерните западни общества. А в Библията често се говори за тях...
Проблемът е, че днес семейството живее в трудно време, поради което бащата и майката са изправени пред много трудни ситуации, когато любовта в семейството е изоставена и липсват отправните точки. Липсват приоритетните отправни точки, които могат да бъдат майката или бащата, автоматически липсва и присъствието на бабите и дядовците, следователно биват изолирани и настанявани в старчески домове. В нашия живот всички имаме спомени и преживявания, продължителни или кратки за това, което дядовците и бабите са ни дали: този спомен, тази признателност, която носим вътре в себе си. Ето защо трябва да ги върнем да станат главни действащи лица в живота на семейството заедно с цялото семейно ядро, както някога.

Има култури далечни от европейската , като например африканските, в които фигурата на възрастния все още заема почтително място: по какъв начин тяхната култура може да ни помогне да преоткрием “значението” на бабите и дядовците в нашата култура?
С основание е необходимо в нашата глобализирана епоха, присъствието на тези далечни светове, които днес са по-близки, да станат и модел на живот, именно защото тези култури поставят в центъра възрастния човек, зрелия човек, който може би се е пожертвал да даде на внуците това, което не е дал на синовете. Затова е добре да отворим очите си за тези култури, които от далечни стават близки, които винаги са поставяли възрастния в центъра на семейството.

ХVІІІ-та пленарна асамблея на ведомството вече гледа към шестата Световна среща на семействата, която ще се проведе следващата година в Мексико. Как върви нейната подготовка?
Това събитие се подготвя едновременно от Папския съвет за семейството и от архиепископа на Мексико, кардинал Норберто Ривера Карера. Предстоят още осем-девет месеца до неговото откриване, но вече са готови всички катехистични текстове, които на световно ниво трябва да придружават този местен и диоцезален път. Готово е логото и плакатите. На това събитие в Мексико, VІ-та световна среща на семействата, всички гледат с отговорност и живо съпричастие, което вече се чувства и живее в местните Църкви".