Осерваторе Романо: Вярата и смелостта на един Папа

(02.04.2008) - „Вяра” и „смелост” са двете думи с които директорът на ватиканския ежедневник „Осерваторе Романо”, Джан Мария Виан, обобщава понтификата на Йоан Павел ІІ в уводната статия на днешния брой. „Преди три години – пише Виан – угасна животът на Йоан Павел ІІ в края на един физически упадък, изживян с впечатляваща вяра и смелост urbi et orbi: пред града и света”. За Виан, Папата дошъл „отдалеч”, с една мистична и политическа визия придружаваше католиците и християните, но също и невярващи във време, белязано от бързи и неочаквани промени: от кризата и рухването на европейския комунизъм до световния феномен на глобализацията”. Виан припомня и „новото внимание към жените” и „критиката на материалистичната идеология и консумизма и оня практически материализъм на богатите общества, все по-дехристиянизирани и бедни на идеали и пропити от техните оскърбителни модели на живот”. Също така и заслугата на Папа Войтила, превърнал Католическата църква в „авангард в защитата на човешките права и в търсенето на диалог с другите религии”.”Но най-вече – завършва статията на Виан – по пътищитата посочени му от неговите предшественици, Йоан Павел ІІ прекоси петте континента без да се умори и без да се изплаши от атентата през 1981г. , за да даде видимост и вдъхне смелост на Църквата”.


Ватиканският ежедневник посвещава 4, 5 и 8 страница на Папа Войтила, видян през погледите на неговите най-близки сътрудници: кардиналите Джовани Батиста Ре и Леонардо Сандри, както и на личния му секретар, кардинал Станислав Дживиш. В интервюто кардинал Ре нарича папата поляк „гигант в историята” и подчертава, че начина по който изживява страданието е урок за всички: „Той ни научи как да преминем пътя към очакващата ни тайна”, една „връхна точка в неговото учение, тъй като целия му понтификат имаше за цел именно това: да ни посочи пътя към небето и към вечното спасение”. „Неговия понтификат пося по всички краища на земята смисъла на живота и надеждата”; „посочи на всички пътя на истината и моралните ценности като единствения път, който може да гарантира по-хуманното, по-справедливото и по-мирното бъдеще на човечеството”.


За кардинал Сандри, префект на Конгрегацията за Източните църкви и подготвил голяма част от папските визити в източните страни, понтификата на Йоан Павел ІІ е доказателство за дълбоката му почит към голямото богословско и литургично богатство на източната християнска традиция и към свидетелството на древните и съвременни мъченици за вярата в Източната църква. „Той ме научи на пълно църковно дишане. Църквата трябва да диша с двата си бели дроба! Църквата има нужда от приноса на Изтока и Запада, за да продължи да слави името Господне и говори убедително за милосърдието на Спасителя на съвременния свят”.


Духовният път и моралното поучение на Йоан Павел ІІ припомня френския писател и журналист Бернар Лекомт. Той посочва големите теми в неговите слова, окуражили преди всичко християните от Източна Европа: за примата на културата, концепцията за нацията и „опцията за Европа, като асоциация на народи, съхраняващи своята история, специфичност и общи християнски корени”. Но за Лекомт, „ Папата не се задоволи само да преведе темите в литургии в Рим, а ги разнесе лично из Европа”, срещайки се с дори с най-различни представители, между които Андрей Громико, Андрей Сахаров и Михаил Горбачов. „Варшава, Москва, Будапеща, Берлин, Прага, София и Букурещ са етапите на едно дълго поклонничество към свободата – завършва статията си Бернар Лекомт, като припомня и думите на Михаил Горбачов казани през февруари 1992г. „Нищо от случилото се в Европа не би било възможно без този Папа”.