3 години от смъртта на Йоан Павел ІІ. Бенедикт ХVІ: Понтификат под знака на Кръста и Възкресението. Нека Църквата продължава неговата евангелизаторска мисия

(02.04.2008) - Един понтификат, свидетелствал пред света милосърдието на Възкръсналия Христос и живян със смелостта и кръста на Възкръсналия Христос. Така Папа Бенедикт ХVІ "рамкира" понтификата на своя предшественик Йоан Павел ІІ на тържествена възпоменателна литургия, която отслужи тази сутрин на площад "Св.Петър". На олтара заедно с Папата съслужиха двама от най-близките съратници на Йоан Павел ІІ: кардинал Анджело Содано, бивш държавен ватикански секретар, и кардинал Джовани Биатиста Ре, зам. държавен секретар, а сред кардиналите и епископите участващи на церемонията бе и личния му секретар, кардинал Станислав Дживиш. Пред повече от 40 хил. души, Бенедикт ХVІ припомни встъпителните думи на папата поляк: "Разтворете вратите за Христос", както и драматичния край на изключителния му понитификат. Сред многобройните качества на Папа Войтила, Бенедикт ХVІ изтъкна и неговата дълбока духовност и мистичност:


*********
Кръстът, държан смело и решително от човека неуморим в тялото и духа, който разнесе до четирите краища на земята. Кръстът, като последната опорна точка на човека слаб в тялото, но не и в духа. Тази вълнуваща картина предложи Бенедикт ХVІ като спомен и размишление пред хилядите верни, изпълнили площад Свети Петър, обединени от неотслабващата любов към Божия раб, Йоан Павел ІІ. Два момента за началото и края на един изключителен понтификат: първият, когато младият Папа Войтила, който при встъпителната литургията за своя понтификат, издига почти импулсивно към верните пасторалния жезъл, като че ли да подчертае думите казани малко преди това: “Отворете широко вратите на Христос”. Вторият, възрастният Папа Войтила, вкопчил се в кръста на последния Велики Петък в неговия живот: следящ по телевизията в личния му параклис размишленията за Кръстния Път на Колизеума, написани от този, който само след един месец щеше да го наследи, като глава на Универсалната Църква. За Бенедикт ХVІ Кръстът и Възкресението са ключовите думи, за да разбере човечеството кой бе Йоан Павел ІІ:

“Наистина можем да прочетем целия живот на моя обичан предшественик, по-точно неговото светипетрово служене, под знака на Възкръсналия Христос. Той имаше изключителна вяра в Него и с Него поддържаше един интимен разговор, своеобразен и непрекъснат. Сред многобройните човешки и свръхестествени качества, притежаваше и една изключителна духовна и мистична чувствителност. Достатъчно бе да се види когато се молеше: буквално се потапяше в Бог и изглеждаше, че в този момент всичко останало му бе чуждо”.
 
Но здравият дъб с тези качества, които скоро направиха обичан този Папа, дошъл от една далечна страна, имаше корени потопени в страдания, които на Йоан Павел ІІ не бяха спестени, преди и след като бе повикан за слуга на Божиите слуги. “Още като дете”, отбеляза Бенеедикт ХVІ, Карол Войтила срещна кръста по своя път в семейството и в своя народ:

“Твърде скоро той решава да го носи заедно с Христос, следвайки неговите стъпки. Желае да бъде негов верен служител и приема свещеническия повик като дар и ангажимент за цял живот. С Него живя и с Него пожела да умре. И всичко това посредством своеобразната медитация на Пресветата Дева Мария, Майка на Църквата, Майка на Изкупителя, дълбоко свързана с неговата спасителна тайна на смъртта и възкресението”.
 
И днес, както преди три години, продължи Бенедикт ХVІ, Църквата бе потънала в духовната атмосфера на Пасхата и четивата от заупокойната литургия повториха думите на ангела от Възкресението, които Йоан Павел ІІ преведе в една апостолска програма: “Не се страхувайте!”:

“Произнасяше ги винаги с непоклатима твърдост, първо издигайки високо пасторалния жезъл с Кръста, а след това, когато физическите му сили отслабнаха, почти вкопчен в него на последния Велики Петък. Не можем да забравим неговото последно и мълчаливо свидетелство на любов към Исус. И тази красноречива картина на човешко страдание и на вяра, на този последен Велики Петък, сочеше на верните и на света тайната на целия християнски живот”.
 
Това “Не се страхувайте”, подчерта Бенедикт ХVІ по-нататък, “не се опираше на човешки сили, нито на постигнатите успехи, а единствено на Словото Божие, на Кръста и на Възкресението на Христос”. И докато постепенно този силен и смел Папата, “биваше лишен от всичко, напоследък и от самото слово, това отдаване на Христос се проявяваше все по-силно”. Но тогава и днес, остават в наследство крайъгълните камъни на вероучителстването на Йоан Павел ІІ, за когото мнозина се надяват скоро да бъде издигнат до почестите на олтара редом до големия брой блажени и светци, които той издигна до същото достойнство. Като света Фаустина Ковалска, канонизирана през 2000 г., като апостол в света на тайната на Божието милосърдие. Тази тайна е един друг “привилегирован ключ” за четене на вероучителстването на Папа Войтила:

“Божият раб Йоан Павел ІІ лично позна и изживя нечовешките трагедии на ХХ век и дълго време се питаше какво може да прегради злото. Отговорът можеше да бъде намерен само в Божията любов. Само Божието Милосърдие е в състояние да ограничи злото; само всемогъщата любов на Бог може да победи самовластието на коварните и разрушителната сила на егоизма и на омразата”.
 
Бенедикт ХVІ отправи накрая мисълта към близо седем хиляди участници в първия Конгрес на Божието Милосърдие, открит с литургията и който ще продължи до следващата неделя. Завърши с думи на признателност към тази, както я нарече “избрана душа”:

“Нека Църквата, следвайки неговите поучения и примери, да продължава вярно и безкомпромисно неговата евангелизаторска мисия, разпространявайки неуморно милосърдната любов на Христос, извор на истински мир за целия свят”.