Бенедикт ХVІ на Салезианското семейство: Възпитавайте младежите следвайки харизмата на Дон Боско

(31.03.08) "Смелост” в известяването на Евангелието, “търпение” в запознаването на младежите с него и “отворено сърце” за долавяне на техните нови нужди. Бенедикт ХVІ очерта в тези особености профила на салезианците от 21-я век, призвани да отговорят на една “голяма възпитателна нужда” и в същото време, да се оставят да бъдат заразени от обновителния устрем на “апостолския жар”, присъщ на свети Иван Боско. Тези са мислите, които Папата повери на делегатите за Генералния капитул на салезианците, приети днес на аудиенция в апостолическия дворец във Ватикана.

**********
Младежите гледат променящия се свят тичайки и задават въпроси на възрастните “за важни проблеми” – етически, културни, за околната среда. Но те показват, че имат багаж от ценности, говорещи за “силното желание за пълноценен живот, за истинска любов, за конструктивна свобода”. Да се доловят тези въжделения и да се преведат в отговори вкоренени в Христовото послание е специфичното призвание на Отците Салезианци. Бенедикт ХVІ насърчи да “продължават по пътя на тази мисия в пълна вярност” към харизмата на Дон Боско. Харизма, която – както бе подчертано на 26-я Генерален капитул на Конгрегацията – води душите към Бог и нищо друго:

“Дон Боско желае продължението на неговата харизма в Църквата да бъде осигурено от избора на богопосветения живот. И днес салезианското движение може да расте във вярност към харизмата, само когато в своята вътрешност продължава да бъде едно силно и витално звено от богопосветени личности. Затова, с цел да се засили идентичността на цялата Конгрегация, вашата първа задача се състои в засилването на званието на всеки салезианец да живее пълноценно верността към своето призвание”.
 
Преди да се спре на темата за възпитанието, Бенедикт ХVІ се спря надълго на верността на монасите салезианци към собствения повик. Необходимо е, подчерта Папата, всички да получат едно “здраво обучение”, за да може Църквата да разчита на подготвени лица, чувствителни и със силен пасторален устрем. Днес тези характеристики са в конфликт с процеса на секуларизация – каза Папата – който напредва в съвременната култура и “не щади дори монашеските общества”. Затова, подчерта Светият Отец – всекидневната Евхаристия, четенето на Светото Писание, “скромният, беден и строг живот” могат да помогнат за засилване на салезианската идентичност:

“От тук се ражда истинската духовност за апостолско посвещаване и църковно единение. Верността към Евангелието и към вашето Правило, особено строгият живот и евангелската бедност практикувани последователно, вярната любов към Църквата и всеотдайното самодарение на младежите, особено на най-нуждаещите се и необлагодетелстваните, ще бъдат гаранция за разцвета на вашата Конгрегация”.
 
Този “апостолски модел”, свойствен на салезианците, може да отговори на “голямата възпитателна нужда”, която Бенедикт ХVІ бе посочил в писмото до Римския диоцез на тази тема. “Да се възпитава не е било никога лесно – повтори Светият Отец – а днес става все по-трудно: затова не малко родители и учители са изкушавани да изоставят своя дълг и не успяват повече дори да разберат каква е наистина поверената им мисия”. Причината? Една силна липса на доверие:

“Именно от тук се ражда може би най-голямата трудност за истинското възпитателно дело: в корена на възпитателната криза стои кризата на доверие в живота, която всъщност не е друго, освен неверие в този Бог, който ни е повикал към живот. Във възпитанието на младежите е изключително важно семейството да бъде един активен субект. Често пъти то е затруднено да отговори на предизвикателствата на възпитанието; много пъти е неспособно да даде своя принос или пък отсъства. Предпочитанието и ангажиментът в полза на младежите, характеристика на харизмата на Дон Боско, трябва да се превеждат едновременно в съпричастие и формиране на семействата”.