„Пътуващият семинар” в НБУ навърши 10 години: равносметка на проф. Ив.Маразов, ръководител на семинара

Да погледнем на европейската история, като на своя история. Това е целта на пътуващия семинар, който Нов Български Университет провежда от 1998г. Всяка година студенти посещават различни исторически места, за да видят и усетят мястото на българската история в европейската история. Пътуващият семинар е преминал през древна Анатолия и древна Гърция, Крит, Виена, Италия, а сега за първи път и Рим. Това бе повод да разговаряме с проф. Иван Маразов, ръководител и идеатор на семинара, по актуалната тема за българската идентичност в европейския контекст и най- вече как младите трябва да гледат на историята:

*********
„Понякога идеите идват спонтанно. Съвсем случайно се срещнахме с хора от една фирма, която организира туристически пътувания и поговорихме дали има възможност да организираме пътуване по наш, а не по техен маршрут със студенти. Първото пътуване беше през 1998 г. с цял автобус студенти по древна Анатолия. Разбира се видяхме Пергам, Троя, Истанбул. Това беше за 10 дни, уморително, но изключително полезно за всички нас. И от тогава всяка година ние организираме такива семинари със студенти.
Вашата идея за този пътуващ семинар вече се реализира 10 години. Каква е равносметката днес и какви са плодовете от тази първоначална идея?
Плодовете ги усещам веднага от общуването със студентите. Едно е да им показваш паметниците на екрана, друго е да им показваш паметниците в тяхната среда или в музеите, защото те се запомнят задълго. Освен това по време на семинара те не само получават този тип позитивно знание, но те се учат на сравнение, на сравнение с това, което вече познават от българската култура, от културата на Балканите, от световната култура, т.е. те много по-добре разполагат в една цялостна система това, което вече виждат.
Специално в Рим семинарът е за първи път. Какви паралели направихте с нашата история и най-вече с българската идентичност?
Италия е една рядка страна, чиито музеи са наситени с паметници от самата Италия. Това не е Англия или Франция. Когато влизаш в тези музеи ти се сблъскваш с развитието на културата на едно дадено място и приблизително на един и същ етнос, ако приемем че от етруските до италианците етносът се променя, но така да се каже запазва някаква идентичност. И когато се сблъскваш с тази култура ти неволно я съпоставяш със своята култура. Студентите моментално усещат тези прилики и смятам, че освен позитивните знания, умението да анализираш, да съпоставяш, да извличаш общите неща, на пръв поглед две различни реалности, е нещо много важно за по-нататъшното им израстване и оформяне.
Самото наименование Нов български университет подсказва желание за ново знание. Вие като дългогодишен професор, на какво бихте искали да научите вашите студенти, това ново поколение българи, които трябва да живеят с европейски манталитет?
Най-големият стремеж на моите колеги и на мен самия, това е нашите студенти да умеят да разполагат всяко културно събитие и всеки културен факт в един цялостен контекст. Разбира се, в древния европейски и в средиземноморски и малоазийски контекст. Смятам, че ако ние се научим на това, ние получаваме много уроци от самата древна култура, тя ни учи на толерантност. През нашите български земи са минавали много племена, много народи, много култури и ако те не са били толерантни една към друга, би трябвало да очакваме че всяка култура ще разруши предишната култура. Не е така. Имаме покриване на култури, смесване на култури, имаме влияние от една страна, имаме влияние което и Тракия упражнява, така че именно този възел, който представляват Балканите и специално България в културно отношение е изключително полезен за създаването на това ново усещане предполагам на новия българин да живее в едно по-голямо културно пространство със собствената си идентичност”.