О.Ломбарди отговаря на критиките на директора на Royal Islam Strategic Studies Centre относно кръщението на журналиста Магди Алам

(27.03.2008) - Продължава дебатът за кръщението на заместник директора на италианския ежедневник „Кориере дела Сера” Магди Алам, извършено от Папата по време на среднощната пасхална литургия, преминал от исляма към католическата вяра след дълго лично търсене. Сред реакциите в мюсюлманския свят изпъква критиката на директора на Royal Islam Strategic Studies Centre, проф. Ареф Али Найед, ключова фигура в ислямо-християнския диалог и един от 138-те ислямски интелектуалци подписали писмо до Папата. На тези критики отговаря директорът на Радио Ватикана, отец Федерико Ломбарди:


*********
"Преди всичко, най-важното твърдение, несъмнено е потвърждаване желанието на Автора за продължаване на задълбочения диалог и взаимното опознаване между мюсюлмани и християни, и абсолютното разграничаване от започнатия път на преписка и установени контакти през последната година и половина между подписалите писмото мюсюлмански интелектуалци и Ватикана, чрез Папския Съвет за Междурелигиозен диалог. Този път трябва да бъде продължен, защото е от изключително значение и не трябва да бъде прекъсван, тъй като има приоритетно място пред някои случаи, които могат да бъдат предмет на неразбирателство.


На второ място, извършване кръщението на една личност включва признанието за свободното и искрено приемане на християнската вяра, изразено в основните точки на „изповядването на вярата”. Това бива провъзгласено публично на самото кръщение. Естествено, всеки вярващ е свободен да запази собствените идеи по широката гама от въпроси и проблеми, сред които законния плурализъм между християните. Очевидно, приемането в Църквата на нов вярващ, не означава да приеме всички идеи и позиции, особено по политически или социални теми.


Кръщението на Магди Християно Алам е удобен случай, за да се изрази този основен принцип. Той има правото да изрази собствените си идеи, които остават персонални, без да се превръщат по никакъв начин официален израз на позицията на Папата или на Светия Престол.


Колкото до дебатът за лекцията на Папата в Регенсбург, обясненията за правилната интерпретация на намеренията на Папата, бяха дадени преди време и не са повод отново да се повдига този въпрос. Същевременно, някои тогава засегнати теми, като отношението между вяра и разум, между религията и насилието, естествено остават предмет за размишление и дебати от различни позиции, тъй като се отнасят за проблеми които не могат да бъдат разрешени веднъж завинаги.


На трето място, литургията за Пасхалното бдение бе отслужена както всеки ден през годината и символизма на светлината и мрака винаги са неизменна част от нея. Разбира се, това е тържествена литургия и нейното отслужване от Папата в базиликата „Св.Петър” е много особен случай. Но да бъдат обвинени в „манихейство” обясненията на литургичните символи от страна на Папата – които извършва всеки път и които много добре обяснява– показва по-скоро неразбиране на католическата литургия, отколкото критика към словото на Бенедикт ХVІ.


Накрая, изразявям съжаление за казаното от проф. Найед, относно възпитанието в католическите училища в страните с мюсюлманско мнозинство, възразявайки срещу опасността от прозелитизъм. Струва ни се, че голямата възпитателна традиция на Католическата църква, също така и в страни с мюсюлманско мнозинство (не само в Египет, а също и в Индия, Япония и другаде) където от дълго време мнозинството от студенти в католическите училища не са християни и спокойно се обучават с истинско уважение към полученото образование, заслужава съвсем друга оценка. Смятаме, че обвиненията на Църквата в липсата на респект към достойнството и свободата на човешката личност са основателни. Съвсем други са нарушенията, за да им се даде приоритетно внимание.


И може би затова Папата пое риска за това кръщение: за да потвърди свободата на религиозния избор, който е следствие на достойнството на човешката личност.


Във всеки случай, проф. Ареф Найед е страна в диалога към когото изпитваме високо уважение и за което винаги си заслужава труда за лоялна среща. Това ни дава основание да вярваме, че диалога ще продължи”.