2008-03-27 18:03:17

Какво казва папската енциклика Spe Salvi на младите хора


(27.03.08) Расте издателският успех на втората енциклика на Папа Бенедикт ХVІ Spe Salvi (Спасени в надеждата), публикувана през м.ноември м.г. Само една седмица след публикацията, броят на продадените копия достигна един милион. Вече е преведена на 8 езика, включително и на български от екипа на Радио ТАУ БГ с подкрепата на Софийско-Пловдивския епископ, монс.Георги Йовчев. Само преди три дена, на 25 март, в Москва бе представен и руският превод. Един силен документ, в който Папата се обръща към всички верни и към хората с добра воля, към млади и стари, защото в тази енциклика говори за надеждите на едно човечество вечно търсещо щастието. Едно човечество, което понякога изглежда е загубило желанието за вечния живот и се е спряло единствено над настоящето. Един манталитет, често пъти отличаващ младежите от нашето време, особено тези в развитите страни. Но какво иска да каже Папата на младежите с този документ? На това се спира епископът на Палестрина, монс.Доменико Сигалини, генерален църковен асистент на движението Католическа Дейност: RealAudioMP3

**********
Отг. – Струва ми се, че думите на Папата са много актуални по два аспекта: първият е този за времето. Защо – казва Папата – мислим трудно за вечността? Защото мислим, че бъдещето, което Бог ни обещава, е едно продължение на настоящето, защото е едно продължение на безконечните дни и тъй като нашите безконечни дни понякога са наистина изпълнени с голямо страдание, не искаме да имаме една вечност, която е само едно време и една стрелка на часовника, който никога не се спира. Необходима е една промяна и вярвам, че от тази гледна точка младежите са предразположени да погледнат с други очи на своите перспективи.

Как мислите, че ще бъде приета от младежите “Spe Salvi” и по какъв начин тя би могла да им бъде предложена?
Според мен главното е да бъдат използвани същите категории, макар и твърде ограничени и рационални, които използва Папата, категории, които позволяват да се чете и опитът, защото докато растат, младежите наистина се хранят с надежди. Това са малки надежди, които не трябва да бъдат подценявани: това е радостта от едно приятелство, очакването на нещо, което ги удовлетворява, защото са успели да вземат един изпит. Това е хубавото изживяване, че са придобили самостоятелност, която вече има записана вътре в себе си бъдещата надежда, която е тази за Бог. Ето защо проблемът е да им се помогне, да се възпитават да четат вътре в тези малки надежди голямата надежда и да не престават никога да “търсят”, защото това е, което Папата предлага на всички нас и което младежите долавят незабавно. Те вече са научени да стоят здраво стъпили на краката си. Например, нещо което не им е приятно е, когато родителите им казват “да стоят здраво стъпили на краката си”. Не, отговарят младежите, аз не искам да стоя стъпил на земята, искам да отида по-далеч и има опасност главата ми да бъде сред облаците, но непригаждането е вече едно измерение за търсене на истинската надежда.

Папата подчертава, че християнската надежда не е никога индивидуалистична, тя е винаги една надежда и за другите, една надежда с главно “Н”, която променя настоящия живот, въпреки че гледа в утрешния ден, в още недошлото, едно привлекателно за младежите послание...
Точно така, преди всичко, когато тръгва от този хубав пример на африканската монахиня Бакита, тази светица, която само когато разбира, че има за “Господар” Бог, тогава успява да се освободи от всички мизерии, които е трябвало да понася от всички господари на земята. А младежите, от опита който имам, долавят красотата от споделянето на тази надежда с всички и ми се струва, че това е една нова страна на християнската надежда, която може би досега сме подценявали: считали сме я винаги като една лична отправна точка: “заставам и съм вътре в Божия мир, но гледам само самия себе си”. А всъщност Папата настоява: “Не, помисли, че това приятелство, това желание да бъдеш заедно с другите, това плетене на връзките, които правят хубав живота ти, е интегралната част от християнската надежда. Нищо от твоята способност да се отваряш за другите не е заличено от перспективата, която ти дава християнството, което ти дава Евангелието”.








All the contents on this site are copyrighted ©.