Велики Четвъртък. С литургия за Тайната вечеря Бенедикт ХVІ даде началото на Пасхалната Тридница: Господ отново коленичи пред нозете ни, за да ни пречисти и да споделим Неговата трапеза

(20.03.2008) - Днес следобед Папа Бенедикт ХVІ отслужи в римската базилика Свети Йоан Латерански литургия, възпоменаваща Тайната вечеря на Господа с която даде началото на Пасхалната Тридница. По традиция, по време на обреда Папата уми нозете на 12 свещеници от римския диоцез. Също по традиция на този ден бива събирана доброволна лепта за крайно нуждаещите се, която тази година ще бъде предназначена за сиропиталището “Edad de Oro” в кубинската столица Хавана. В проповедта си Папата постави основния акцент върху ритуала по умиването нозете на Апостолите, обяснявайки заложения дълбок смисъл, винаги актуален за всички приели Кръщението в Господа и готови да Му служат:


*********
Умиването нозете на Апостолите е нещо повече от обикновен ритуал, посочи Папата, тъй като чрез него те могат да участват на Божията трапеза, към която Ги приканва. Култовите и външни ритуални, пречиствания, при които човека остава същия, допълни Бенедикт ХVІ, биват заменени от „ново умиване”: „Господ ни пречиства чрез неговото Слово и неговата Любов, отдавайки Самия Себе Си”, а молитвата и вярата имат пречиствателна сила, ако ги приемем:


„Ден след ден ние сме покривани от многообразна мръсотия, от празни думи, от предрасъдъци, от занижено и изменено знание; една умножена полуистина или открит фалш се промъкват ежедневно в нашата същност. Всичко това замъглява и заразява нашата душа, заплашва ни с неспособността да познаем истината и доброто. Ако приемем словото на Исус с открито сърце, това ще бъде едно истинско умиване и вътрешно пречистване на душата”.


Но Исус не ни оставя само думи, а дарява самия Себе си. „Умива„ ни със „свещеното могъщество на Неговата кръв”, отдавайки се „докрай”, приемайки Кръста. Папата посочи два аспекта, съдържащи се в умиването на нозете: като тайнство sacramentum, определено от Църковните отци, но не от седемте тайнства, а като тайната на Христос в нейната цялост от въплъщението до разпъването и възкресението, и като пример exemplium. Една съвкупността от дар и пример, която е характерна за същността на християнството:


„Християнството е преди всичко дар: Бог се отдава за нас- не ни отдава нещо, а самия себе си. Това не е само в началото на нашето обръщане, а продължава да бъде Онзи, който се дарява. Винаги и отново ни поднася своите дарове. Затова централния момент в християнската същност е Евхаристията: благодарността, че сме наградени, радостта за новия живот, който ни е дарен”.


Бенедикт ХVІ обърна внимание на още една особеност в умиването на нозете, която изтъква „манталитета” за изповядването на вярата в Исус: отношението между Учителя, умиващ нозете на ученика и Петър, неприемащ ролята на Исус като „роб”. Един начин на мислене, величаещ Месията:


„Величието на Бог е различно от нашата представа за големина; тя се състои в снижението, в смиреното служение, в дълбоката любов до пълното отдаване. Също като Петър и ние трябва да отново да приемем това мислене, защото системно желаем един Бог на успеха, а не на Страданието; защото не сме в състояние да се досетим, че Пастира идва като Агнец, който се отдава и ни води към истинското пасбище”.


Дълбокия смисъл на умиването на нозете се състои и в разграничаването между умиването и умиването на нозете (Йоан 13-10). Умиването, което пречиства окончателно греховете е Кръщението, каза Папата, но новата идентичност изисква „умиване на краката” всеки ден, тъй като „Ако кажем, че нямаме грях, себе си мамим, и истината не е в нас”:
 
„За да можем да участваме на Господнята трапеза с Исус Христос, трябва да бъдем искрени. Трябва да признаем че и в новата ни идентичност след Кръщението извършваме грехове. Имаме нужда от изповед под формата на тайнството Помирение. В него Господ умива винаги и отново нашите мръсни нозе, за да седнем отново на трапезата заедно с Него”.

 
По този начин смисълът на тайнството(sacramentum) се разширява, превръщайки примера (exemplium) в дар и в служение към ближния. Трябва и ние взаимно да си умиваме нозете в ежедневното ни служение, обобщи Папата. Това означава винаги и отново взаимно да си прощаваме. Това е и посланието от Велики Четвъртък:
 
„Нека не допуснем омразата към другия да отрови дълбоко душата ни. Велики Четвъртък ни призовава към непрестанно пречистване на паметта, прощавайки си взаимно от сърце и умивайки си взаимно нозете, за да можем да се отправим с чисто сърце към трапезата на Бог”.