Кардинал Ариндзе: Пасхалната тайна е „сърцето” на християнството

(19.03.2008) - Великата Седмица като събирателна точка за цялото християнство. В противовес на медиите, които търсят „сензации” в Христовото разпъване на кръста, католиците от целия свят духовно съпреживяват изминатия от Исус път към Голгота, за да спаси човечеството. Велики Четвъртък ни припомня светите масла, които Църквата използва при Кръщението, смисъла на свещеничеството и учредяването на Евхаристията. Велики Петък ни припомня смъртта на Христос за нашите грехове. Велика Събота е ден на мълчание в който заедно с Божията Майка страдаме за Нейния Син, но се изпълваме с Нейната вяра. Възкресение Христово ни припомня победата над злото и над смъртта. За призванието на съвременния християнин в подготовката за Пасхалната Тридница говори кардинал Френсиз Ариндзе, префект на Конгрегацията за Божествения култ и дисциплината на тайнствата:


*********
"Преди всичко с много вяра и много внимание, като вникне в литургичните четива от Връбница до Възкресение Христово, тъй като през тази седмица е концентрирано литургичното честване на тайнството на нашето спасение: страданията, смъртта и възкресението на Исус Христос. Който усеща Великата Седмица, разбира християнството, а който не разбира Великата Седмица не може да разбере дълбочината на нашата вяра.
 
Пасхата припомня нашата крайна съдба, но днес много хора, също така и християни, са изгубили чувството за вечния живот…
Тъжно е. Трябва да се опитаме да дадем живот на нашата вяра. При смъртта, като християни, трябва да знаем че починалия ще премине през особен съд: ако е без грях ще отиде в небето или в Чистилището, ако има нещо от което трябва да се очисти, въпреки че обича Бог. Но съществува и Адът. Някои изобщо не искат да го споменават. Бих им казал, че вечния живот е една реалност, която Пасхата ни припомня. Исус ни чака в небето, но Той очаква от нас и ние да направим нещо. Свети Августин казва: „Бог те е създал без твоето участие, но няма да те спаси без твоето сътрудничество”.
 
Как може отново да заблести Пасхалната светлина сред съвременния свят, изпълнен от толкова много смърт и страдание?
Христос е нашата светлина. По време на пасхалното бдение, наричано Майка на всички бдения, и виждаме голямата запалена свещ, а дяконът пее „Христос е Светлина”, ние коленичим три пъти, е след това се пее “Exultet”: тоест, Христос дава смисъл на нашия живот,обединява всички наши дейности и ни утешава в нашите страдания. Намираме се в долината на плача. Дори онези, които изглеждат богати и имат най-красивите неща на земята, изпитват страдание. Но за онзи, който вярва в Христос, страданието има смисъл. Ако погледнем Исус на Велики Петък разпнат на Кръста; ако погледнем Пресветата Дева Мария в подножието на Кръста ще видим, че с Христос, в Христос и за Христос, нашето страдание влиза в предложението за спасението. Едно предложение, което с Христос и в Христос и поради Христос, заслужаваме спасението идващо от Бог. Това е знак за живот, а не за смърт: това се превръща в нашата Пасха!”