Имен ден на Папата: Величието на Св.Йосиф изпъква още повече в неговото смирение и мълчание

(19.03.2008) - Днес Папа Йозеф Ратцингер празнува своя имен ден, въпреки че тази година литургичното честване на Св.Йосиф бе отбелязано на 15 март, заради съвпадението с Великата Седмица. Покровител на Универсалната църква, Св.Йосиф е много скъп светец за Бенедикт ХVІ.„Неговото величие, наравно с онова на Дева Мария – каза Папата на 19 март 2006г. – изпъква още повече, тъй като извършва своята мисията в дух на смиреност и уединеност в Назаретския дом. Този път и стил на живот са избрани лично от Бог, превъплътен в неговия единороден син Исус”.


Бенедикт ХVІ подчертава, че „от примера на Св.Йосиф могат да се поучат бащи и майки” и затова се моли „да ценят красотата на обикновения живот и трудолюбието, да култивират семейната връзка и имат ентусиазъм във тяхната възпитателна мисия”. Папа Ратцингер повери на Св.Йосиф работниците по целия свят, както и младежите, които трудно намират своето място в трудовия свят или са жертва на безработицата. Въпреки че Евангелията не предават думите на Св.Йосиф, Папата го нарича „Модел на праведния човек”: „Неговото мълчание е пропито от съзерцанието на Божията тайна в пълна отдаденост на Божията воля. С други думи, мълчанието на Св.Йосиф не показва вътрешна празнота, а точно обратното – пълнотата на вярата, която носи в сърцето си и която го води в мислите и действията….Нека и ние се „заразим” от мълчанието на Св.Йосиф от което имаме толкова голяма нужда в един прекалено шумен свят, който не помага за съзерцанието и да се долови гласа на Бог”.


В своите поздрави към Папата, директорът на ватиканския ежедневник „Осерваторе Романо” Джан Мария Виан, припомня на страниците на вестника, че в християнската традиция празника на Св.Йосиф доминира над рожденния ден, което се потвърждава от ватиканския начин на публично честване имения ден на Римския папа, отколкото личния му празник. „ Кръщелното име на Папата – пише Виан – по тайнствен начин олицетворява и съдържа съдбата на неговия живот и функцията му да пази християнската традиция, която е жива и гледа с вяра към бъдещето”. „Външните форми могат да се променят – пише Виан - но смисълът и съдържанието на тези обети са скрити в същността на онзи, който чувства връзката с Римския епископ и признава уникалността на неговото служение към Църквата и към цялото човешко семейство, много повече от външните граници на католицизма”.