Кардинал Тарчизио Бертоне: животът на Киара Лубик една песен на любовта към Бог

(18.03.08) Малко преди 14 и 30, посрещнат и придружен с аплаузи ковчегът с тленните останки на Киара Любик влезе в римската базилика св. Павел извън градските стени за последната земна среща с дошлите от цял свят нейни привърженици и приятели. Върху ковчега бяха поставени три червени карамфила, които символично отговарят на посвещението на Киара на Бога, което тя прави на 7 декември 1943 год. Вълнуващ беше моментът, в който се изредиха представителите на различни религии: Лиза Палмиери от еврейската общност, имам Исак Ел Хаджи Паша от Джамията в Харлем. “Благодим ти мама Киара” – каза в краткото слово монахът будист Пра Тонграшана, а Председателят на директивния Съвет на движението на японските будисти – Ясутака Ватанабе сподели с вълнение: “В сърцето ни днес има силна тъга, онази същата, каквато се чувства, когато твоята собствена майка отлети от земята. Ние ще продължим да вървиме заедно ръка за ръка по пътя на братското единство. Благодарим ти Киара, почивай в мир”.

Светата Литургия бе председателствана от кард. Тарчизио Бертоне – Държавен ватикански Секретар и специален папски пратеник за случая. С него съслужиха 9 кардинали, 40 епископи и около стотина свещеници.

Между присъстващите в базиликата политици бяха: Министър Председателят на Италия Романо Проди, министрите: Джована Меландри и Рози Бинди и народните представители: Фаусто Бертиноти, Джанфранко Фини, Пиерфердинандо Казини и сенаторите Джузепе Пизану и Савино Пецота.

В заупокойната Литургия взеха участие: основателят на общността “св. Егидий”, Андреа Рикарди, отец Лоран Фебро – основател на движението “Нов Път” и председателят на Комунионе и Либерационе дон Хуан Карон – приемник на дон Гисани, Салваторе Мартинес, възглавяващ движението “Обновление на Духа” и дон Луис Феде Сураце Пуерто - председател на движението “По-добър свят”.

Представени бяха също: Екуменическият Съвет на Църквите, Православната Църква, Лютеранската християнска общност и църквата на евангелистите в Германия.

Заупокойният обред и цялата Литургия бяха излъчени директно от телевизионните станции SAT 2000, Телепаче и американската сателитна EWTH, а така също и от бразилската Ти Ву предавателна станция, тези на Република Чехия, Испания и Ливан.


Със своето последно “да”, което каза в края на своето земно поклонничество на мистичния съпруг на своята душа, Исус “изоставен-възкръснал”, Киара Лубик осъществи идеала на своя живот. Това подчерта в своята проповед кардинал Тарчизио Бертоне, държавен ватикански секретар.

По-нататък кардинал Бертоне премина пътя на Движението на Фоколарите, извървян от Киара и нейните духовни синове и дъщери под знака на Любовта. Само Божествената любов, каза кардиналът, тази новост на християнството, прави способни да се обичат дори неприятелите. ХХ-ят век е осеян с блестящи звезди на тази божествена любов. Независимо, че бе изпълнен с не малко противоречия, той бе векът, в който Бог насърчи многобройни и героични мъже и жени, които изцеляваха раните на злините и на страдащите и споделяха съдбата на малките, на бедните и на последните, раздаваха хляба на любовта, която изцелява сърцата, отваря умовете за истината, връща доверието и устрема на живота прекършен от насилието, от несправедливостта, от греха. Някои от тях Църквата сочи вече като светци и блажени: дон Гуанела, дон ОРионе, дон Калабриа, Майка Тереза Калкутска и др.

Но това е векът, в който се родиха и нови църковни движения, а Киара Лубик намира място сред това съзвездие чрез свойствената й харизма, отличаваща неговата физиономия и апостолска дейност. Основателката на Движението на Фоколарините не създаде институции за оказване помощ и човешко насърчаване, а се посвети да разпалва огъня на Божията любов в сърцата. Насърчи хора които самите са любов, които живеят харизмата на единението и на общението с Бог и с ближния; хора които разпространяват “любовта – единство” правейки от самите себе си, от своите домове, от своите работни места един “фоколар”, едно огнище, където горейки тази любов става заразителна и разпалва всичко около себе си. Една мисия възможна за всички, защото Евангелието е достъпно за всички: епископи и свещеници, младежи и възрастни, богупосветени и миряни, съпрузи, семейства и общности, всички призвани да живеят идеала на единението: “Всички да бъдат едно!” В последното интервю дадено от нея по време на агонията, Киара казва, че “очарованието на взаимната любов е виталната лимфа на мистичното Тяло на Христос”.

Движението на Фоколарите започва да живее дословно Евангелието, “най-мощната и ефикасна социална революция”. То дава живот на разклонения като Нови Семейства и Ново Човечество, издателската къща Citta Nuova, цитаделата в Лопяно и други цитадели на свидетелство в различните континенти и др. В атмосферата на обновлението насърчена от блажения Йоан ХХІІІ и от Втория Ват.събор намира богата почва нейното смело отваряне към икуменизма и търсенето на диалога с другите религии. В годините на младежките контестации движението GEN катализира хиляди и хиляди младежи очаровайки ги с идеала на евангелската любов. За деца и младежи се основава движението “Деца за единението”.

Мариаполи, градът на Мария, така пожела да се наричат срещите за обновление в евангелската любов. Град на Мария, защото за Киара Дева Мария е “скъпоценният ключ за да се влезе в Евангелието”. И именно затова бе способна да отличи в Църквата по ефикасен и конструктивен начин нейния “Мариин профил”. На Мария реши да повери своето дело давайки му нейното име: Мариино дело.

Нашето благодаря, каза накрая кардинал Бертоне, се присъединява към това на Киара. Имайки предвид получените многобройни дарове и благодати, Киара казваше, че когато се представи пред Бог и Господ попита за нейното име, тя би отговорила: “Моето име е БЛАГОДАРЯ. Благодаря Господи за всичко и завинаги”.

Пред нас, и особено пред нейните духовни чеда, каза завършвайки кардиналът, стои задачата да продължим мисията започната от не: всички да бъдат едно!. От небето, където искаме да вярваме, че е приета от Исус, нейния съпруг, ще продължи да върви с нас и да ни помага да осъществим нейния идеал: “да поднесе в ръцете на Бог целия свят!”.