Връбница. Бенедикт ХVІ: за да познаем Бог е нужно да се откажем от гордостта. Апел за прекратяване на насилието и омразата в Ирак! Към младежите: „До скоро виждане в Сидни”.

(17.03.2008) - С процесията и благославянето на палмовите е маслинови клонки, вчера на площад Свети Петър Папата даде началото на Страстната седмица, връхна точка на цялата Църковна година. Събитието съвпада със Световния ден на младежите, чествано на диоцезално ниво на тема „Ще имате силата на Светия Дух, който ще слезе над вас и ще ми бъдете свидетели”, с поглед отправен към Световния Младежки Ден в Сидни през месец юли т.г. По време на проповедта Бенедикт ХVІ посочи кръстния Път на Исус от неговото влизане в Йерусалим сред възхвали и песни. Поощри верните да изоставят гордостта, за да познаят Бог. Исус – каза Папата – не идва с меч като революционер, а като този който обича до такава степен, че отдава своя живот. Накрая преди молитвата Ангел Господен, Папата напомняйки трагичната загуба на халдейския архиепископ монс. Рахо, отправи силен призив към Ирак да спре насилието и омразата.

По време на литургията за Връбница Папата коментира влизането на Исус в Йерусалим между тълпата, която го приветства като Сина Давидов. Господ пристига в Храма: „но там, където трябваше да има място за срещата между Бог и човек, Той намира търговци на животни и менячи, които заемаха с техните сделки, мястото за молитва”. Всичко това става в преддверието предназначено за езичниците. „Бог на Израел, Бог на всичките човеци – каза Папата – бе в постоянно очакване също и на тяхната молитва, на тяхното търсене, на техния зов. Но в този момент там преобладаваха сделките – сделки узаконени от компетентните власти, които от своя страна участваха в печалбите на търговците. Търговците по онова време са се отнасяли коректно според наредбите, които са били в сила, но самите наредби са били покварени”. Точно на това Светия Отец обърна внимание:
 
„Всичко това трябва да ни накара да се замислим и ние като християни: достатъчно чиста и отворена ли е нашата вяра, за да могат от нея и „езичниците” да доловят светлината на единствения Бог, да се присъединят към нашата молитва в преддверията на вярата и с техните молитви да се превърнат и те в обожатели Божии? Осъзнаваме ли, че алчността и идолопоклонството достигат и нашето сърце и начин на живот? Не оставяме ли по различни начини идолите да заемат място и в нашата вяра? Склонни ли сме да бъдем отново пречистени от Господ, позволявайки му да премахне от нас и от Църквата всичко това, което му е противно?.
 
В очистването на храма, Исус известява, че е дошъл моментът „в които истинските поклонници ще се поклонят на Отца с дух и с истина”. „Свърши времето, в което бяха принасяни животни в жертва на Бог”.

„На мястото на кръвната жертва и на даровете, застава Христовото тяло, застава Той самия. Само „любовта до край”, само любовта, която човеците даряват изцяло на Бог е истинския култ, истинската жертва. Да се поклониш с дух и истина, означава да се поклониш в общение с Този, който е истината; да обожаваш в общение с неговото Тяло, в което се обединява Светия Дух”.

Човеците превърнаха Храма в едно свърталище на крадци. „Но, както винаги, като се започне от изкушението на Адам – подчерта Папата – провалата на човеците става повод за едно още по-голямата любов на Бог към нас”. По този начин, Исус обвинен че иска да разруши Храма, на същото това място изцелява слепи и сакати:

„Той не идва като разрушител; не идва с меч на революционер. Идва с дара на изцерението. Посветява се на тези, които по причина на тяхната недъгавост, биват тласнати в крайностите на техния живот и обществото. Исус показва Бог, като Този който обича, и неговата сила е сила на любовта. По този начин, казва и на нас какво ще бъде винаги част от истинския култ към Бог: изцелението, службата и добротата, която изцелява”.

Сред тези които приветстват Исус като Син Давидов има и деца. Исус бе казал на своите апостоли, че за да влезат в Царството Божие, трябва да станат като децата. “Той самият, който обгръща целия свят, стана малък, за да ни подкрепи, за да ни насочи към Бог”.

„За да познаем Бог, трябва да изоставим гордостта, която ни заслепява, която иска да ни отдалечи от Бог, като че ли Бог е наш конкурент. За да срещнем Бог трябва да станем способни да виждаме със сърцето си. Трябва да се научим да виждаме с едно младо сърце, което не е обременено от предразсъдъци и не е заслепено от интереси. Така, в малките, които познават Исус с едно свободно и отворено сърце, Църквата вижда образа на верните от всички времена, своя собствен образ”.
 
След което Папата издигна своята молитва към Бог:

„Заедно с младите хора от цял свят, да отидем да се срещнем с Исус. Нека да се оставим да бъдем водени от Него към Бог и да научим от Бог правилния начин да бъдем хора. С Него да благодарим на Бог, защото с Исус, Сина Давидов, Той ни даде пространство на мир и помирение, което обгръща света. Да Го помолим, за да станем с Него посланици на неговия мир и за да може в нас и около нас да расте неговото Царство”.

Накрая, по време на молитвата Ангел Господен, Папата пожела да припомни „трагичната загуба” на архиепископа на Мосул на халдеите, Паулос Фарай Рахо, няколко дни след неговото отвличане на 29 Февруари.

 
„Неговото красиво свидетелство на вярност към Христос, към Църквата и своя народ, който не пожела да изостави, независимо множеството заплахи, ме подтиква да издигна силно глас: стига с унищожението, стига с насилията, стига с омразата в Ирак! И в същото време издигам един призив към иракския народ, от пет години понасящ последствията от една война, която предизвика безпорядък в техния цивилен и обществен живот: възлюбени жители на Ирак, вдигнете вашите глави и бъдете вие самите, на първо място, възстановители на вашия национален живот! Нека помирението, прошката, справедливостта и цивилното съжителство между различните племена, етнични и религиозни групи, да бъдат общ път към мира в името Божие!”
 
Накрая Папата поздрави множеството младежи, дошли от много страни по повод Световния Младежки Ден честван на диоцезално ниво. Насърчи ги да бъдат „свидетели на Христос” по целия свят и им даде среща в Сидни за Световния ден през месец юли:

 
„До скоро виждане в Сидни”.