Папата и Католическата църква скърбят за Киара Любик: един живот отдаден за братството между народите и белязан от Христовата любов

(14.03.2008) - Папа Бенедикт ХVІ „ с дълбоко вълнение” прие новината за смъртта на Кира Любик „след един дълъг и плодотворен живот, белязан от нейната непрестанна любов към Исус изоставен”. Това пише Папа Бенедикт ХVІ в съболезнователна телеграма до съпредседателя на Движението на Фоколарите, дон Оресте Басо. „В този болезнен момент на раздяла - пише Светия Отец – изразявам духовната си близост до нейните близки и „Делото на Мария” или Движението на Фоколарите, основано от нея, както и към всички ония, оценяващи нейното непрестанно усърдие за общението в Църквата, за икуменическия диалог и братството между всички народи”. Бенедикт ХVІ благодари на Господа за "свидетелството на нейното съществувание, отдадено към нуждите на съвременния човек в пълна вярност към Църквата и Папата”. Телеграмата завършва с пожеланието „всички, които са я познавали и срещнали, възхищавайки се на Божиите чудеса извършени чрез нейния мисионерски жар, да вървят по нейните стъпки, поддържайки жива нейната харизма”.

От името на италианските епископи, кардинал Анджело Баняско председател на Епископската конференция, изпрати съболезнователна телеграма до дон Оресте Басо, съпредседател на Движението на Фоколарите в която подчертават харизмата на „общение на Киара Любик, която обогатява живота на Църквата в Италия и по целия свят”. В телеграмата се подчертава „силата на нейното свидетелство и вяра, основани на принципа на и белязани от знака на пълнотата и радостта”..

„Общността Св.Егидий” е дълбоко опечалена от смъртта на Киара Любик. „Нейното свидетелство ще остане, но от света си отиде една от най-големите фигури на съвременното християнство – заяви говорителят на Общността, Марио Маразити. Нейната дълбока духовност ни позволи да навлезем за дълги години в контакт с майчински дух и дълбоко християнство на тази жена, успяла да превъплъти новаторския дух на Втория Ватикански събор, чрез своята способност да обединява и диалогира. Скърбим за Киара, която представяше християнската красота на жената и ще вдъхнови много хора, извън Католическата църква”.

Киара Лубик се ражда в Тренто на 22 януари 1920 г. По време на фашизма изживява години на бедност и мизерия: баща й, социалист, е уволнен от работа поради своите идеи. Кръщелното й име е Силвия. Приема да се нарича Киара, очарована от евангелския пример на Света Киара от Асизи. През 1939 г. участва в един курс за младежи на Католическа дейност в Лорето, в Светилището, където се съхранява според традицията, домът от Назарет. Тогава долавя какво ще бъде нейното призвание: да пресъздаде семейството от Назарет, едно ново звание в Църквата, “фоколарът, (огнището), което мнозина последваха. На 7 декември 1943 г., 23-годишна, Киара казва своето “да” на Господа в малката капуцинска църква в Тренто. Началото на Движението на Фоколарите започва на тази дата. “В едно скривалище по време на бомбардировките – разказва Киара – отворихме наслука Евангелието на страницата за Завещанието на Исус: “Всички да бъдат едно, Отче, както Ти и Аз сме едно”. Тези думи, това “всички” щеше да стане нашият хоризонт. Този идеал за единение – смисълът на нашия живот”. В тази “духовност на единението” се развива Движението на Фоколарите. Ражда се увереността, че в Евангелието стои разрешаването на всеки индивидуален и социален проблем. Да чуем самата Киара Лубик:

“Именно доктрината на единението, доктрината на завещанието на Исус, е доктрина на желанието на Исус да направи от целия свят едно само нещо, да установи едно универсално братство. Тръгвайки, естествено, от християните, но Исус умря за всички, и ние трябва да вървим към всички, ако искаме наистина да обичаме Исус!”

Движението на Фоколарите е основано в италианския град Тренто през 1943г.от Киара Любик. Ражда се като мирско движение в лоното на Католическата църква с крайна цел осъществяване единението между хората, по волята на Исус, според Евангелието на Йоан. Оттук и неговото икуменическо призвание, както и диалога с другите религии и културни сектори. Движението е одобрено от Католическата църква през 1962г. с официалното име „Делото на Мария”. Днес Движението присъства в 182 страни по света с над 2 млн. последователи и симпатизанти, чийто брой е трудно да се изчисли.Духовността на Киара е модел за хора от всякаква възраст, призвание и култура. Затова Киара дава живот на специфични клонове на Движението: за младите, за семействата, за социално действие и за социална комуникация. Пред 90-те години дава началото на проекта Икономика на общението, а през 1996г. на Политическо движение за единство.

От 1996 г. до днес Киара Лубик е отличена с 15 почетни титли “ honoris causa” и множество други признания, като наградата “Възпитание в мир” на ЮНЕСКО, премията Templeton за прогреса на религията, премията “Човешки права” на Съвета на Европа през 1998 г. 17 града, сред които и Рим, я удостоиха с почетно гражданство. През 1997 г. Киара бе в генералното седалище на ООН в Ню Йорк, а на следващата година и в Европейския парламент.

Икуменическата дейност на Фоколарите започва през 1961. с понтификата на Йоан ХХІІІ, който поставя християнското единство като един от приоритетите на Втория Ватикански събор. През 1964г. тя е приета за първи път от папа Павел VІ, а след това и от папа Йоан Павел ІІ на различни аудиенции. Киара Любик е участвала във Ватикана на различни Епископски синоди. Има лично познанство с Патриарх Атенагорас І, с англиканския архиепископ на Кентърбъри Ремзи и настоящия Роуън Уилямс. Любик е първата християнка представила своя духовен опит в Токио през 1981г. пред 10 000 будисти, а през 1997 и в Тайландия пред будистки монаси. Същата година посещава нюйоркската джамия в Харлем и споделя духовния си опит пред 3000 мюсюлмани афро-американци. Същевременно поддържа добри отношения с евреи и индуисти. Всичко това с единствения идеал, който обяснява самата Киара със следните думи:

“Защото присъствието на Исус сред тези, които са събрани в неговото име, осветлява давайки познание. Това познание, естествено се простира във всички среди на човешкия живот. Променя всичко: то е мистичното Тяло на Христос, което става социално тяло, политическо тяло...”.