Бенедикт ХVІ осъди абсурдното положение на затворници измъчвани заради техните идеали и религиозни убеждения

(12.03.08) Апел в защита на всички, които несправедливо са държани в затвора и не рядко пъти са подлагани на мъчения заради техните политически и религиозни идеи. Да се осъзнае, че във време като днешното, не лесно за интеграция на културите, възможността те да съжителстват в хармония стои в съгласуваността вдъхновявана от Бог. Тези са двете теми, които предложи Папа Бенедикт ХVІ по време на общата седмична аудиенция проведена в аулата Павел VІ. Широко място посвети и на училището и целите на обучението. Папата призова учителите и училищата да задълбочават културните и етически послания – без да се ограничават само в излагането на понятия. Завърши с поздрав на латински към един шведски институт, където езикът и днес продължава да се преподава на учениците.

**********
Бенедикт ХVІ посочи фигурите на Боеций и Касиодор като вдъхновители на едно “възможно помирение” на гръко-римското наследство и на християнското с един нов манталитет и културите на северните народи от пети век. Боеций заплаща с продължителен и тежък затвор, а после и с живота си този интелектуален ангажимент. Него Папата посочи като символ на големи несправедливости, присъстващи често и днес в “човешката справедливост”:

“Всеки затворник, независимо по каква причина е в затвора, разбира колко е тежко това човешко положение, особено когато е утежнено, както при Боеций, и от мъчения. Още по-абсурдно е положението на този, който пак като Боеций, когото град Павиа признава и чества в литургията като мъченик на вярата, е мъчен до смърт без друга причина, освен тази че е убеден в своите политически и религиозни идеали. Боеций, символ на един огромен брой затворници без причина от всички времена и всички части на планетата, е нагледната входна врата за размишление върху тайнственото Разпятие на Голгота”.
 
И от своята килия – продължи Папата – Боеций не престава да търси Бог, “върховно благо към което е отправено всяко човешко същество дори без да го знае”. Драмата на затвора не го огъва, а го кара да отхвърли фаталното “приемане на страданието”, защото то – потвърди Боеций – отхвърля надеждата да се срещне Бог в молитвата:

“В затвора Боеций търси утеха, светлина, мъдростта. И казва че е успял да направи разлика именно в тази ситуация, между привидните блага – в затвора те не съществуват – и истинските блага, като истинското приятелство, което и в затвора съществува. Най-висшето благо е Бог”.
 
Съвременник на Боеций, Касиодор също – обясни Бенедикт ХVІ – учи да “не се забравя човешкото и хуманно богатство, натрупано през златните векове на Римската империя. И за да се избегне това, неговата интуиция е решаваща за културната съдба особено на Европа:

“Стигна до идеята да повери именно на монасите задачата да намерят, съхранят и предадат на следващите поколения огромното културно богатство на древността, за да не бъде загубено. Затова основава Vivarium , един манастир, в който всичко бе организирано по такъв начин, че да бъде ценено като ценен и неотменим интелектуален труд на монасите(...) И това без да бъде в ущърб на монашеския и християнски духовен ангажимент и на милосърдната дейност към бедните”.
 
По подобен начин, както миналата сряда, Папата мина първо през базиликата Свети Петър и поздрави събраните там верни, а след това отиде в аулата Павел VІ. В по-голямата част днес присъстващите бяха ученици, на които Папата повери тези мисли за ролята на обучението в период, когато каза, училището “е изправено пред значителни предизвикателства в областта на възпитанието на новите поколения”:

“По тази причина училището не може да бъде само място за обучение, но е призвано да предлага на учениците възможността да задълбочават валидни послания от културен, социален, етически и религиозен характер. Който преподава не може да не долавя и обратната морална страна на всяко човешко познание, защото човекът познава, за да действа, а действието е плод на неговото познание”.
 
В края на аудиенцията Бенедикт ХVІ поздрави на латински език група студенти от шведския град Скора, в едно от чиито училища и днес се преподава и учи латински език:

“Volumus omnino eorum confermare et incitare studia…
Желаем да ги насърчим към изучаването му, докато тук в Рим разглеждат християнските останки и тези на древните римляни: нека от този опит да се обогати тяхното човешко и духовно наследство”.