Папата: Човекът остава човек от ембрионалния стадий до състоянието на кома

(10.03.2008) - Човекът е винаги човек и запазва своето човешко достойнство от ембрионалния стадий до състоянието на кома. Това заяви Светият Отец при посещението си вмладежкия център Сан Лоренцо, където председателства Светата Литургия по повод 25-тата годишнина от учредяването на центъра, който Йоан Павел ІІ откри и благослови на 13 март 1983 год.

*********
“Едно обикновно малко култово място под сянката на величествения купол на базиликата св. Петър”. Така, председателят на Папския Съвет за миряните – кард. Станислав Рилко нарече международния младежки център, който по желание на Папата славянин бе открит и предоставен за младите поклонници от цял свят и който Папа Йоан Павел ІІ предназначи да бъде “огнище за истинско християнско формиране”. Много бяха младежите, които от ранните часове да деня се стекоха за тази вълнуваща среща с Папата и всички те имаха възможността да се почувстват едно цяло, заобиколили Кръстта – символ на Световния Младежки ден, на който, пак по волята на Йоан Павел ІІ, те са хранители. В проповедта за случая, Бенедикт XVI зададе един от най-важните въпроси, които вълнуват всеки един от нас: “По какъв начин човекът на новото време трябва да живее и как той трябва да се приближи и подготви за земната кончина?” Тълкувайки евангелския откъс за деня, който св. Йоан ни представя за възкресението на Лазар, Папата обясни на присъстващите млади хора и посредством тях на всички младежи в света, кое и какво е мястото на човека в “Ширококлонното и многолистно дърва на живота”.

“Човекът, който е част от тази необятна биокосмическа действителност – каза Бенедикт XVI – остава винаги превъзходен и той е винаги този, който надвишава всичко в света и на земята, защото във всяко положение, условия и състояние, човешкото достоинство е едно и също, присъстващо и неприкосновенно. Човешкото достоинство – подчерта Папата – не се променя и не изчезва нито при изпадането на тялото в кома, нико при фазата на ембрионално съществуване”.

Говорейки за новите измерения, които съществуват при тези две състояния от човешкия живот, Светият Отец определи, че първото е тово на познанието, което при човека, за разлика от животните се идентифицира с една “жажда за безкрайното”. Бенедикт XVI изтъкна, че всички човешки същества се стремят към “извора на живота” и за да го достигнат и пият от него “преминават в едно второ измерение, което е любовта”.

“Човекът не е само същество, което има умението за познание. Човекът живее във връзките на приятелство и обич. Ето защо, извън измерението на знанието и на истината съществува и измерението на междучовешките връзки, и в този обсег – поясни Папата – човекът все по-вече и по-вече се приближава до извора на живота, за да пие от него и има живот в изобилие, да има самия свой земен живот”.

Негово Светейшество говори и за науката, и най-вече за медицината, където борбата за живот е силна. Изтъквайки този факт, Бенедикт XVI допълни, че въпреки това, нито самата наука, нито медицината са в състояние да задоволят вкоренената в човешката природа нужда от вечност. Това е неосъществим блян, дори ако бъде в следващите векове открита така наречената “таблетка на безсмъртието”.

“Можеме да си представим във въображението – каза Папата – какво би се случило при един биологически безсмъртен човешки живот: ще е един свят на старостта, където няма да има място за младите и няма да съществува изумлението от новия живот. Следователно, тази перспектива не е онзи вид безсмърност, от чиито извор на живота, всички ние милеем да задоволим жаждата си”.

Обобщавайки това тълкуване, Светият Отец акцентира към края, че единственият елексир на безсмъртието е Светата Евхаристия и нашата увереност, че Бог ни обича и ни очаква винаги.

Взелите участие в Светата Литургия в църквата Сан Лоренцо младежи възторжено поздравиха Папата с песни и кратко слово:

“Благодариме ти Отче Свети за това, че си за нас пастир и отец. Благодариме ти за молитвите, за думите, които ни отправяш и които ни разтварят нови хоризонти, където Сам Исус е присъстващ. Благодариме ти за насърченията да съзерцаваме и да обичаме Онзи, Който не ни отнема нищо и дарява всичко”.
Ред. Кр. Кемалова