Бенедикт ХVІ: Църквата е заплашена от секуларизацията. Призив към върховните ценности
на съществуванието
(08.03.2008) - Секуларизацията, със своите обусловености достигащи дори до отричането
на Бог, „от дълго време” е навлязла и в Църквата. С това твърдение Папа Бенедикт
ХVІ започна словото си към участниците в пленарното събрание на Папския съвет за
културата на тема „Църквата и предизвикателствата на секуларизацията”. За да се преодолее
това предизвикателство, посочи Бенедикт ХVІ, е необходимо да се наблегне на „върховните
ценности на съществуванието” и диалога между вяра и разум. В словото си Папата отново
заклейми онова „високомерие на разума”, което лежи в основата на един широко разпространен
начин за разбиране на съществуванието.
„Стилът на живот и ежедневното
поведение на вярващите много често са белязани, ако не и обусловени, от културата
на изображението, която налага противоречиви модели и импулси, които на практика отричат
Бог: не е необходимо повече да се мисли за Бог и завръщането към Него. Освен това,
хедонистичния консуматорския манталитет подпомагат за отклонението на вярващи и пастири
към повърхностното и към един егоцентризъм, който вреди на църковния живот”.
В
този културен контекст, отбеляза Папата, съществува опасността да се изпадне в дълбока
духовна атрофия и пустота в сърцето, характеризиращи се понякога от сурогатни форми
на религиозна принадлежност и относителна духовност”.
„Нужно е,
повече от всякога, спешно да се реагира на това отклонение, чрез позоваването на върховните
ценности на съществуванието, които дават смисъл на живота и могат да удовлетворят
безпокойството на човешкото сърце в търсенето на щастието: човешкото достойнство и
неговата свобода, равенството между всички хора, смисъла на живота и на смъртта и
на онова, което ни очаква след края на земното ни съществувание”.
Бенедикт
ХVІ припомни необходимостта и от засилване на диалога между вяра и разум, за да може
да се разобличат претенциите на онова мислене, което „се смята за достатъчно само
по себе си”. За това е необходима среща с културите и диалог между наука и вяра:
Това
е дългоочаквана срещаза Църквата, но също и за научната общност, за
което ви окуражавам да продължите. В нея вярата зачита разума и го усъвършенства,
а разума, осветлен от вярата, намира силата за да се издигне към познаването на Бог
и духовната действителност…Нека този диалог продължава в зачитане специфичните характеристики
на науката и вярата и всяка една от тях със нейните методи, области, предмети за изследване,
цели и граници, признавайки взаимната възможност за автономно действие, според собствените
принципи; Наука и вяра са призвани да служат на човека и човечеството, подпомагайки
цялостното човешко развитие”.