Конференция на проф. Андрей Пантев в Рим за влиянието на Италия в българското национално освободително движение през 19 век

Италия е обаятелна страна не само за днешните българи, а и за българските революционери в миналото и модел за национално-освободителното движение. Това припомни проф. Андрей Пантев на конференция в Рим на тема „Възстановяване на българската държава като европейско събитие. Аналогии и различия с обединението на Италия”. Конференцията се проведе на 5 март в Европейската Фондация Драган, намираща се до прочутата Траянова колона, по повод 130-та годишнина от освобождението на България от турско робство и организирана от българското посолство в Рим. Конференцията започна с поздравително слово от българския посланик Атанас Младенов и едноминутно мълчание в памет на жертвите от инцидента в БДЖ. Професор Пантев очерта историческия процес на приближаването и „откриването” на България от Европа, като направи паралел между италианското обединително движение и българската история. В интервю за Радио Ватикана професол Пантев синтезира причините за "обаянието на модела Италия" и развитието на българската идентичност:


*********
„В продължение на цяло столетие италианското обединително движение е модел за цялото българско национално освободително движение. И то не само с чутовните подвизи на Джузепе Гарибалди или умът на Джузепе Мацини или мъдростта на граф Кавур, а най-вече с това че италианците търсят в своето движение национална еманципация със социална справедливост; Републикански модел, модел за демократично устройство на бъдещата си държава и най-голям комплимент за един български революционер е това да кажеш, че е мацинист. Левски е мацинист, Раковски е мацинист, Ботев е мацинист и в това отношение намирам, че във всички външни влияния поне като емоция, идея и идеал, Италия има най-плътно присъствие в историята на нашата национална революция не само с българите гарибалдийци, не само със срещите между наши дейци и сина на Гарибалди, Меноти Гарибалди и пр. а най-вече с този особен чар, който италианците излъчват като борещи се не само да имат собствена държава, но и да имат и справедливо общество. Това силно впечатлява всички български дейци независимо дали са книжници или революционери.
 
Фактически, вашата конференция очерта пътя и развитието на българската идентичност. Върху кои ценности почива тя?
Тя почива най-вече върху българския език, който е уникален, който лежи в основата на еврохристиянската култура и цивилизация, защото ние казваме аз съм българин, защото говоря български. Това е индикатор за принадлежност и въпреки отсъствието на всякакви други спомагателни или спасителни фактори българите оцеляват под една чужда и враждебна и в религиозно отношение власт благодарение на своя език. Това се съхранява и в това отношение можем да кажем, че българите доказват пред очите на Европа, че един идентитет създаден в ранното средновековие може да бъде развит във високата фаза на една модерна европейска нация, каквато сме днес.


Днес, след 130 години България е отново в семейството на европейските народи, „видяна” и „призната”. Какво днес трябва да добавим към българската идентичност?
Трябва да добавим едно самочувствие, че вече и във формално отношение сме признати за европейци, макар че това мен особено не ме тревожеше. Трябва да се отнасяме с малко по-голямо уважение не само към големите европейски страни и култури, но и със съседните балкански страни. Трябва според мен малко да запазим различието, което обогатява общоевропейската общност и култура и идея, защото когато приличаш прекалено много на другите, ти си непотребен не само за себе си, ти си непотребен и за тях.


Как виждате бъдещето и какво специално бихте казали на младото поколение българи?
Да продължават да следват императивите на пазарната икономика, на комерсиалното общество, на онова което наричаме пазарна икономика, но да не забравят, че все пак има стойности завещани от нашите прадеди, които не са старомодни, които не са склерозирали, не са допотопни, оставят думи като любов, хляб, Господ, мама, които не се измерват с показателите на банковите сметки.
 
Една от книгите ви е озаглавена „Светът след Исус”. А как виждате България след влизането й в Европейския съюз?
Смесени чувства между разочарование и надежди. Мисля, че надеждите все пак са повече”.