Сектите и отговорът на Католическата църква (10)

В днешното предаване уважаеми слушатели ще продължим да разглеждаме на документите с които ви запознахме в миналото предаване и които определихме като "пътеводители" за пасторалната дейност на Църквата пред новите алтернативни религиозни движения.


Вече ви запознахме с основните причини, които подтикват хората да се присъединяват към една или друга секта и които биват определени като пропуски или слаби места в християнските общности. А това са именно прекалената отчужденост в нашите общности и липсата на „човешка топлина”, стремежа на човек да намери отговори на всички въпроси свързани със смисъла на живота и стремежа за едно по-силно и завладяваща религия. Оказва се, че всички тези фактори, не могат да бъдат намерени в нашите общности и биват използвани от тези алтернативни движения, като пропаганда и начин за провличане на подражатели.


Но има и един друг интересен фактор, който често среща в католическите общности и който силно влияе при приобщаването към тези секти и който доста често биваше споменат по време на беседите в които ви запознавахме с отделните алтернативни религиозни движения. Отнася се за така наречения феномен на „двойната принадлежност”, при който човек присъединявайки се към едно движение или определено псевдорелигиозно движение не осъзнава, че е в пълен контраст със своята католическа вяра и поради тази причина не изоставя напълно религиозната практика и тайнствата, или това е така поне в началото. Но за съжаление, опита ни учи, че това начинание завършва с пълното изоставяне на католическата вяра.


Този вид синкретичен начин на живот е добре познат през последните години и ясно показва едно религиозно невежество, било то в сферата на католическата доктрина било то в доктрината на това ново алтернативно движение към което се присъединява човек. Именно за този доста често срещан напоследък феномен, единия от документите на Църквата потвърждава, че „синкретичната и гностична” тенденция винаги е била част от християнските общности: „дълбоките корени на тази тенденция се намират в не признаването на уникалността на Исус Христос, Словото Божие станало човек, умрял и възкръснал от мъртвите, и необходимостта от благодатта на Светия Дух за спасението. По този начин Исус Христос бива поставен на едно и също ниво с многото пророци”. Всичкото това объркване идва от идеята за една само универсална религия, която би могла за доведе всички към спасението.


За съжаление това е една много голяма опасност, която все по-често нахлува в християнските общности и която трябва да бъде открита на време и коригирана още при самото зараждане, чрез Словото Божие тълкувано от Църквата и провъзгласено от свещениците и от добре подготвени духовно и културно хора готови да отговорят на това ново предизвикателство от страна на тези нови религиозности. Особено уязвими към ласкателствата на тези нови „духовни моди” са младите хора, които често се присъединяват сляпо към тези нови течения, неспособни на видят несъвместимостта на тяхната доктрина с тази на многовековното християнство.


Ставайки част от тези движения, е неизбежно изгубването на човешката свобода тъй като методите за привличане на последователи, използвани от тези течения са в пълен контраст със свободния избор на човека, прилагайки техники на убеждение които компрометират свободната човешка критика. По този начин се рисува, човека който е част от тези движения да бъде емоционално, чувствено и умствено наранен.


Тези методи на привличане на последователи се противопоставят на свободната воля на човек да избира сам, без да се отказва от своята свобода, способност и правото да си задава въпросите, чрез които ще открие смисъла на своята вяра.


Така нареченото „плагиатство на личността”, може да доведе до много трудното откъсване и излизане от тези движения. Може до се стигне и до един вид фобия само при мисълта за излизане от тази група, защото човек не може повече да осъзнае своето съществуване извън това движение. Това е и причината поради която много хора се страхуват да излязат от тези групи , дори след като са се осъзнали измамите и несъответствията.


Убедени сме, че всички тези, които се присъединяват към тези нови форми на религиозност, са хора които искрено търсят Бог и които по някакъв начин търсят да утолят своята духовна жажда. Също и лидерите на много такива движения са убедени, че дават на ближния правилните отговори на техните въпроси.


Ако премахнем, определени случаи на измами, хората които са въвлечени в тези секти са достойни за уважение, както всеки един човек, които е убеден че неговата вяра е истинската. Никой не може да реши, какъв път да избере Бог за доведе другите към спасението.


Това което ни интересува в този контекст, е да дадем светлина на всички тези течения и съвременни псевдорелигиозни тенденции. Нашето намерение не е това да обобщаваме, а само да дадем информация, която да помогне в познаването на някой симптоми от които може да се диагностицира тази болест. Нашата цел е да предотвратим този феномен, който ни подканя, като християни, да запазим чистотата на нашата вяра, на също и като хора задължени от Христос да обичаме нашия ближен, стараейки се, до колкото ни е възможно, да го защитим от измамите които го заплашват.


Това което, въпреки всичко трябва да бъде пазено и защитавано е свободата на нашите братя и сестри, които един път предупредени от очакващите ги опасности, ще направят своето решение свободно. Нашата надежда е,че те ще направят своя избор свободно и съзнателно.


И двата горепосочени ватикански документа подчертават, че „към алтернативните религиозни движения трябва да се подхожда с дух на вярност към истината и същевременно с християнско милосърдие”: това е основното усилие в пасторалната дейност на Църквата, като отговор на предизвикателството на сектите.