Да станем светлината в този свят - проповед от Поддякон Милен Найденов от Апостолическата екзархия в България и студент в Папския университет "Св.Анселм" в Рим

4^а седмица на Великия Пост
Отиде, и се уми, и дойде прогледнал
(Йоан 9,1-41)


Скъпи братя и сестри,
Четвъртата неделя на Великия Пост е свързана с радостта. Евангелието за този ден ни разказва за един човек, сляп по рождение, който е намерил радостта си, благодрение на това, че Исус го е излекувал от слепотата. Вярно е, че нашата радост е свързана със светлината, защото когато липсва светлината в нашия живот това означава, че се намираме в тъмнината, където не е възможно да бъдем щастливи. Ние можем да бъдем щастливи единствено само в светлината. Само в нея сърцето ни е изпълнено с радост. Само когато сме в светлината ние сме способни да виждаме творенията на Господа и да Го благославяме със цялото си сърце и душа.


Евангелието като цяло ни казва, че съществуват два вида слепота в нашия живот: физическа и духовна. Физическата слепота е тази, когато един човек се ражда сляп по рождение, докато духовната слепота се намира в онези, които се противопоставят да приемат Исус Христос, който е светлината на света. Тази светлина преди всичко желае да бъде приета с едно отворено сърце и душа. Излекувайки човека от неговата слепота, Исус ще покаже на света своета огромна любов и съзерцание към страдащите, особено към онези, за които се смята, че няма никакъв шанс те да бъдат излекувани какъвто е случая със слепеца.

Евангелският откъс започва с един актуален дори и за днес въпрос, който е зададен на Исус от един от учениците Му: «Рави, кой е съгрешил, тоя или родителите му, за да се роди сляп?». На този въпрос Исус отговаря по един много неочакван за хората начин, казвайки: «Нито тоя е съгрешил, нито родителите му, но това биде, за да се явят делата Божии върху него». С този отговор Исус доказва, че болестите и страданията са повод Бог да покаже своята безкрайна любов и милосърдие към онези които търсят светлината в своя живот, ето защо Исус се допълва мисълта си казвайки: « Докато съм в света, светлина съм на света». След като намазва очите на болния с кал, Исус го праща да отиде в къпалнята Силоам. Думата «Силоам» означава «Пратен». В действителност, слепецът е изпратен да се изкъпе в пасхалната тайна на Исус Христос. В тайнството Кръщение, всички християни са изкъпани в Исус. Чрез Христос християните са си въстановили, както физическото така и духовното зрение, които са изгубили поради вина на първородния грях. Изкъпан от греха, слепецът проглежда. Естествено, този факт предизвиква огромното очудване между хората. Един път прогледнал, излекувания започва да свидетелства за Онзи, който го е излекувал. Интересното тук е, че както хората така и фарисеите не вярват, че един сляп по рождение може да си въстанови зрението, само защото се е изкъпал в къпалнята Силоам, тоест, че е приел танството Кръщение. Всъщност проблемът за фарисеите, не се намира в това, че Исус е извършил едно чудо, а защото Исус Христос го е извършил в съботата, тоест в деня в който е забранено да се извършва каквато и да е била работа. Истината е, че за фарисеите, които се смаятат за пазители на закона даден им от Моисей, съботата е по-важна от излекуването на един страдащ. Те смятат, че Исус Христос е грешник само затова, че е не е спазил закона. Те не могат да си представят, че Бог е щедър, и че в никакъв случай не забранява да се прави добро дори и в съботата. Питайки прогледналия какво мисли за Исус, той им отговаря така: «Пророк е». С този искрен отговор излекувания, показва на всички, че вярва в мисията на Исус.

За юдеите този отговор не е достатъчен. Твърди в своето решение те отново отказват да приемат това, че прогледналия е бил сляп по рождение и затова започват да разпитват родителите му, но виждайки, че те не знаят нищо отново те се обръщат към оздравелия казвайки му: «Въздай на Бога слава; ние знаем, че този Човек е грешник». Слепецът сигурен в себе си отговаря простичко, но логично и задълбочено, казвайки: «Дали е грешник не зная; но зная само едно, че бях сляп, а сега виждам», след което се изеснява казвайки: «Ние знаем, че Бог не слуша грешници, но който почита Бога и върши Неговата воля, него слуша». Едва сега, в този момент, ние разбираме, че слепецът вижда много ясно, както физически така и духовно. Не е важно толкова външното зрение, колкото духовното зрение. Незрящите хора найстина могат да имат един смислен и красив християнски живот особено, когато вътрешно те са осветени от връзката им с Господа. Развивайки своите лични отношения с Бога те могат да преоткрият смисъл на своя живот, който найстина си заслужава да се живее. Това, което е впечатляващо за нас в Евангелието е повторната среща на Исус със слепеца. Тук, прогледналия вече е сигурен в дарът, който е получил, като изповядва, че Исус е Синът Божии. Този акт на вяра най-накрая ни доказва, че слепецът е оздравял не само физически, но и и духовно.

От друга страна докато слепецът оздравява благодарение на срещата си с Исус, фарисеите всъщност остават незрящи тъй като отказват да признаят, че са грешници. За да разбрем какво означава това в нашия случай е необходимо да чуем какво казва Исус за тях: «Ако бяхте били слепи, нямаше да имате грях, но когато казвате, че виждате, грехът ви остава». Думите на Исус имат двоен смисъл: осъждане и покана за разкаяние. Само когато фарисеите признаят, че са слепи, тоест грешници, и желаят найстина да оздравеят, само тогава Исус би могъл да ги излекува, в противен случай техния живот ще остане непоправим.

Евангелското четиво ни подтиква да желаем непрекъснато да пребъдваме единствено в светлината; тоест да имаме физическото зрение, но и в същото време да търсим и да пребъдваме в духовното. Без съмнение физическото зрение е един огромен дар от Бога, но за нашия духовен живот още по-важно е духовното зрение. Този дар ние можем да го получим единствено, само когато найстина като слепецът изповядаме, че Исус е нашия Спасител.


Това, което Евангелието желае да ни каже днес, е че не е достатъчно само да получаваме светлината, но трябва да станем светлина в този свят. Ето и от тук идва и задължението на християнина не само да приема светлината в своя личен живот, но трябва също да я покаже със своя начин на живот. Разбира се, че това все още не е достатъчно, тъй кто християнинът, за да се усъвършенства трябва да се научи да я дарява на хората около себе си, които все още се намират в света на тъмнината, за да могат и те на свой ред да бъдат просветени. Но за да се осъществи това, е необходимо да живееме непрекъснато от светлината на пасхалната тайна на Исус Христос. Един път осветени от тази тайна ние със сигурност участваме в нея, тъй като единствено само чрез Христос ние можем да се родим за един нов духовн живот. Амин.