Бенедикт ХVІ: Милосърдната дейност на Църквата не трябва да бъде свеждана до филантропия

(29.02.08) Милосърдната дейност заема централно място в мисията на Църквата, но не трябва да бъде обърквана с обикновената филантропия. Тя е един повик да се свидетелства, че животът има стойност винаги и за всички. Това каза днес Папата, приемайки участниците в Пленарното заседание на Папския съвет Cor Unum , което се провежда в Рим на тема: “Човешките и духовни качества на ангажираните в милосърдната дейност на Църквата”.

*********
Папата изрази “признателност към тези, които на различни длъжности работят в милосърдния сектор, проявявайки чрез своята дейност, че Църквата стои конкретно” до страдащите:

“Да благодарим на Бога, защото много християни отделят време и сили, за да осигуряват материални помощи, но също така и една утеха и надежда за намиращите се в трудни ситуации. Милосърдната дейност заема така едно централно място в евангелизаторската мисия на Църквата. Не трябва да забравяме, че делата на милосърдие представляват привилегирования терен за среща и с хора, които още не познават Христос или го познават само откъслечно”.
 
Важно е също – продължи Папата – човешкото, професионално, духовно и пасторално формиране на работещите в милосърдните организми на Църквата. И е “неотменимо – допълни – формирането на сърцето”, т.е. едно “дълбоко и духовно формиране от срещата с Христос, прави чувствителна душата, която само позволява да се познае докрай и да се задоволят очакванията и нуждите на човека. Именно това прави възможно придобиването на същите чувства на милосърдна любов, която Бог храни към всяко човешко същество:

“В моментите на страдание и болка именно това е необходимо. Който работи в многообразните форми на милосърдна дейност на Църквата, не може да се задоволи само с физическото присъствие или разрешаването на материални проблеми и трудности. Помощта, която предлага не трябва никога да се свежда до един филантропичен жест, а да бъде достоверен израз на евангелската любов. Който отдава своя труд в полза на човека в енорийски, епархийни или международни организми, той го прави от името на Църквата и е призван да отразява в своята дейност опита на Църквата”.
 
Става въпрос за едно формиране, което трябва “да отличава все повече служителите в различните милосърдни дейности, за да бъдат преди всичко свидетели на евангелската любов”.

“Те са такива само когато тяхната мисия не се изчерпва с това да бъдат работници от социалните центрове, а и когато известяват Евангелието на любовта. Следвайки Христос, те са призвани да бъдат свидетели на стойността на живота във всички негови изрази, защитавайки особено живота на слабите и болните, следвайки примера на блажената Майка Тереза Калкутска, която обичаше и полагаше грижа за умиращите, защото животът не се измерва с неговата ефикасност, той има стойност винаги и за всички”.
 
“Тези църковни дейци – подчерта Папата – са призвани да бъдат свидетели на любовта, т.е. на факта, че сме напълно мъже и жени, само когато живеем насочени към другия; че никой не може да умре и да живее само за себе си; че щастието не се намира в самотата на един живот обърнат само към самия себе си, а в самодарението. Накрая – заключи Бенедикт ХVІ – който работи в сферата на църковните дейности, трябва да бъде свидетел на Бог, който е пълнотата на любовта и зове да се обича”:

“Изворът на всяка намеса на църковния деятел е в Бог, любов, създател и изкупител. Както писах в Deus caritas est, ние можем да практикуваме любовта, защото сме създадени по божествения образ и подобие “’за да живеем любовта и по този начин да правим да навлиза в света Божията светлина’”.