Бенедикт ХVІ: Милосърдната дейност на Църквата не трябва да бъде свеждана до филантропия
(29.02.08) Милосърдната дейност заема централно място в мисията на Църквата, но не
трябва да бъде обърквана с обикновената филантропия. Тя е един повик да се свидетелства,
че животът има стойност винаги и за всички. Това каза днес Папата, приемайки участниците
в Пленарното заседание на Папския съвет Cor Unum , което се провежда в Рим
на тема: “Човешките и духовни качества на ангажираните в милосърдната дейност на Църквата”.
********* Папата
изрази “признателност към тези, които на различни длъжности работят в милосърдния
сектор, проявявайки чрез своята дейност, че Църквата стои конкретно” до страдащите:
“Да
благодарим на Бога, защото много християни отделят време и сили, за да осигуряват
материални помощи, но също така и една утеха и надежда за намиращите се в трудни ситуации.
Милосърдната дейност заема така едно централно място в евангелизаторската мисия на
Църквата. Не трябва да забравяме, че делата на милосърдие представляват привилегирования
терен за среща и с хора, които още не познават Христос или го познават само откъслечно”. Важно
е също – продължи Папата – човешкото, професионално, духовно и пасторално формиране
на работещите в милосърдните организми на Църквата. И е “неотменимо – допълни – формирането
на сърцето”, т.е. едно “дълбоко и духовно формиране от срещата с Христос, прави чувствителна
душата, която само позволява да се познае докрай и да се задоволят очакванията и нуждите
на човека. Именно това прави възможно придобиването на същите чувства на милосърдна
любов, която Бог храни към всяко човешко същество:
“В моментите на страдание
и болка именно това е необходимо. Който работи в многообразните форми на милосърдна
дейност на Църквата, не може да се задоволи само с физическото присъствие или разрешаването
на материални проблеми и трудности. Помощта, която предлага не трябва никога да се
свежда до един филантропичен жест, а да бъде достоверен израз на евангелската любов.
Който отдава своя труд в полза на човека в енорийски, епархийни или международни организми,
той го прави от името на Църквата и е призван да отразява в своята дейност опита на
Църквата”. Става въпрос за едно формиране, което трябва “да отличава
все повече служителите в различните милосърдни дейности, за да бъдат преди всичко
свидетели на евангелската любов”.
“Те са такива само когато тяхната мисия
не се изчерпва с това да бъдат работници от социалните центрове, а и когато известяват
Евангелието на любовта. Следвайки Христос, те са призвани да бъдат свидетели на стойността
на живота във всички негови изрази, защитавайки особено живота на слабите и болните,
следвайки примера на блажената Майка Тереза Калкутска, която обичаше и полагаше грижа
за умиращите, защото животът не се измерва с неговата ефикасност, той има стойност
винаги и за всички”. “Тези църковни дейци – подчерта Папата – са
призвани да бъдат свидетели на любовта, т.е. на факта, че сме напълно мъже и жени,
само когато живеем насочени към другия; че никой не може да умре и да живее само за
себе си; че щастието не се намира в самотата на един живот обърнат само към самия
себе си, а в самодарението. Накрая – заключи Бенедикт ХVІ – който работи в сферата
на църковните дейности, трябва да бъде свидетел на Бог, който е пълнотата на любовта
и зове да се обича”:
“Изворът на всяка намеса на църковния деятел е в Бог,
любов, създател и изкупител. Както писах в Deus caritas est, ние можем да практикуваме
любовта, защото сме създадени по божествения образ и подобие “’за да живеем любовта
и по този начин да правим да навлиза в света Божията светлина’”.