Трета постна неделя: проповед от отец Яцек Вуйчик, енорист на храм "Непорочно зачатие на Дева Мария", гр.Варна

Трета постна неделя
Извор на вода, която тече за вечен живот.
(Ин 4,52)


Криеница

Скъпи братя и сестри,
Евангелието за Третата постна неделя разказва за странната и прекрасна среща между Самарянката и Исус пред Яковия извор. Ще се опитам да направя връзка между библейския разказ с днешното време, чрез един епизод от ежедневието.
 
Често вървя по улиците на моята Варна. Около мен се движат хора и всеки нещо урежда, тича нанякъде, вглъбен в делата си, често не виждайки нищо и никого. Разговорите, които чувам най-често се отнасят за пари или по-точно за липсата им. От няколко дни се запролети и центърът на града е пълен с хора. Днес например след обяд улицата пред църквата припомняше мравуняк. Вечерта е отново студено, тротуарите са пусти, тук там може да се срещне човек. Вървя и се вглеждам в лицата, във фигурите; всяка изразява нещо различно, всяка носи собствената си история. Вечерта определено видимостта е по-лоша, светлината е недостатъчна и е по-лесно да се скриеш от чуждия поглед. Когато минавам край кофите за боклук, дочувам шум от ровене в тях. В сянката виждам човек, който търси нещо. Вече успях да привикна с такива гледки. Истина е, че вечер се вижда по-трудно и аз също не виждам този, който рови в контенерите. Мисля си, колко хора искат да се скрият от очите на другите, може би по-добрите?


Пред мен е Евангелието за срещата на Исус със Самарянката. Тази жена идва за вода в най-горещата част на деня. Сигурно иска да се скрие от погледите на другите, от соченето с пръст. Та нали целият й живот е изпълнен с трагедия и решения, които не са й донесли щастие. Тя живее със съзнанието, че не може да се изолира напълно от другите. За това се опитва да сведе контакта до минимум, като избира пътища, по които няма да срещне никого. Великолепен символ е и самият кладенец, като единственото място, изпълнено с вода, обгърнато от километри пустиня. Навсякъде е суша, липсва живот, само тук в това единствено място има извор. Човек за да живее, трябва да пие вода. Прекрасната среща на Исус със Самарянката разчупва всички схеми на „правилното” мислене. Той я чака именно там, където тя иска да се укрие. Чака я в най-палещата жега на деня. Сам започва разговора и най-важното не я осъжда. Тази жена познава живота си, но е чувала също за Месията и сега остава само едно, да повярва, че Исус е Месия.


Седя и мисля за своя живот и за това колко пъти съм опитвал да се скрия от другите. Като виждам честите поражения в живота си, в изборите си на решения, които трябва да правя всеки ден, се старая да избегна погледите на другите. Страхувам се от тях. Зная, че останалите са по-добри от мен, по-святи, притежават силна воля, която на мен ми липса. И отново пред мен стои перспективата да се преборя със собствената си слабост и не намирам оправдание за провала си. Знам, че Исус ме чака именно там, където искам да се скрия, където съм слаб, но Той не ме съди. Обаче в моята „християнска” менталност искам да застана пред Него с гордо вдигната глава и да докажа, че мога и сам да се справя. Ако мога сам, то за какво ми е Исус и Неговото спасение? Откривам собствената си духовна шизофрения. Често се боя да Му позволя да ме открие и повдигне. Да ми каже, че не ме осъжда, а ме обича. Страхувам се да призная, че моят живот е пустиня, а Той е изпълнен с Живот. Боя се да призная, че сам не мога нищо и едновременно не желая да покажа истинския си облик на света, защото знам какъв е той и колко е несъвършен.
Исусе, пази ме от самия мен, за да ти позволя винаги да ме откриваш и да повярвам, че Твоето присъствие ми носи Нов Живот.
Амин.