Седмична генерална аудиенция: Папата цитира свети Августин като предвестник на истинския светски характер

(20.02.08) След едноседмичната пауза за духовните упражнения, Папа Бенедикт ХVІ поднови общата седмична аудиенция в сряда. Неговата първа среща бе с поклонниците събрани в базиликата Свети Петър, които благослови, а своето катехистично размишление разви в аулата Павел VІ. И днес Папата говори за “необикновената фигура на Свети Августин”, като подчерта че този велик учител на Църквата поучаваше “истинския светски характер”. Бенедикт ХVІ насърчи верните да полагат усилия през този Великопостен период, за дълбока вътрешна промяна и за все по-всеотдаен евангелски ангажимент.

*********
“Голям свидетел на Христос”: този е свети Августин, чиито многобройни творби, каза Бенедикт ХVІ, “са от голямо значение не само за историята на християнството”. Най-ясният пример за това са неговите Изповеди, една от най-четените и днес книги на древното християнство. Написани между 397 и 400 г. по време на епископството му, те са “едно вътрешно размишление” направено пред Бог, описват “вътрешния път” на древния ретор, една “изповед на собствените слабости”, на “собствените грехове”, но също така една възхвала на Бог, един поглед за собствената мизерия в светлината на Бог, която се превръща в благодарност към Него заради любовта към човеците, любов, която преобразява и издига към самия Бог:

“Те са един вид автобиография, но автобиография във формата на един диалог с Бог. Този литературен род отразява именно живота на свети Августин, който бе живот не затворен в себе си, живот разпилян в много неща, а един живот живян като диалог с Бог и така един живот за другите... Има много братя, на които тези творби харесват и трябва да кажа, че аз съм един от тези братя”.

 
Папата подробно илюстрира някои творби на епископа от Хипон и се спря на две, в които възрастният епископ ревизира всички свои творби оставяйки и “едно поучение на искреност и интелектуално смирение” – повече от триста запазени до днес писма и почти шестотин проповеди, “плод на четиридесетгодишна проповедническа дейност”, караща ни да мислим, че в действителност са били близо четири хиляди проповеди, много от които “преписани и коригирани”, в които опровергава еретиците, тълкува Светото писание и утвърждава във вярата чедата на Църквата. Не може да не споменем, каза Папата, и “За Божия град”, “важна и решаваща творба за развитието на западната политическа мисъл и за християнската теология на историята”; двайсет и две книги, за да отговори на езическите обвинения, приписващи на християнството падането на Рим, завладян и ограбен от готите през 410 г. ако чрез култа към боговете Рим бе станал център на света, новата религия бе довела до неговото падане. Следователно, християнският Бог бе определян като неспособен да защити столицата на римската империя, затова бе бог, в когото не можеше да се има доверие. Свети Августин обяснява какво може да се очаква от Бог и какво не, “каква е връзката между политическата сфера и сферата на вярата и на Църквата”:

“И днес тази книга е един извор за добро определяне на истинския светски характер и компетенцията на Църквата, голямата истинска надежда, която ни дава вярата. Следователно, книгата е едно представяне на историята на човечеството направлявано от Божественото провидение, но разделено от две любови, любовта към самия себе си до безразличието към Бог и любовта към Бог до безразличието на себе си, до пълната отдаване на себе си за другите, в светлината на Бог”.

 
От дългия списък на августиновите трудове, Бенедикт ХVІ цитира също “За Троицата – за вярата в Триединния Бог, за Божия лик, “единственият създател на света”, “кръг на любовта” и “неизследима тайна”, която “в трите Лица е най-реалното и дълбоко единение на единствения Бог”.; “За християнската доктрина” – “една истинска културна интродукция за тълкуването на Библията и за самото християнство”. А също така и големия брой проповеди, често пъти произнасяни спонтанно, записвани и веднага разпространявани. За обширната литературна дейност на Августин и за неговата любов към книгите и културата, допълни Папата, има следи и в иконографията. Дори и в най-древното изображение на големия Учител на Църквата – една фреска от VІ в. съхранявана в Латеранската базилика – в която епископът от Хипон е представен с един кодекс и един писмен свитък:

“Препоръчвал е винаги да се съхранява грижливо за следващите поколения библиотеката на църквата с всички кодекси, особено тези на неговите творби”.
 
Накрая Папата припомни думите на първия биограф на свети Августин – Посидий – който определя приятеля епископ като “винаги жив” в неговите творби, които “носят добро на този, който ги чете”. Великопостният период, който е време за вътрешната промяна на сърцата, на духовните упражнения и на завръщането на човека към Бог – каза Бенедикт ХVІ поздравявайки полските поклонници – нека нашата молитва и нашите добри намерения бъдат вдъхновявани от молитвата на св.Августин: “Неспокойно е нашето сърце докато не се завърне в Бог”. А към верните събрани в базиликата Свети Петър Папата отправи следната покана:

“Нека Великопостният период бъде благоприятен повод за една решителна промяна и духовно обновление, за разбуждане на дълбоката вяра, за едно спасително възстановяване на връзката с Бог и за един по-всеотдаен евангелски ангажимент. Със съзнанието, че любовта е стил на живот, който отличава вярващия, не се уморявайте да бъдете навсякъде свидетели на любовта”.

 
Специален поздрав Бенедикт ХVІ отправи към верните от диоцезите на Павия и Виджевано, където бе на посещение през м.април м.г. и където се съхраняват реликвите на свети Августин. На младежите Папата пожела “приятелството към Исус” да бъде “извор на радост и подтик за решаващ избор”.