Кардинал Шпидлик: Великите пости са проверка за нашата духовна посока

(19.02.2008) - В този Великопостен период, през който всеки един от нас е призван да осъзнае своите грехове и да се покае за тях, ватиканския Osservatore Romano предлага някои практически съвети за духовни упражнения на един от най-големите съвременни познавачи на Източно християнската духовност - кардинал Томаш Шпидлик. 89 годишния чешки кардинал продължава да бъде опорна точка както за Изтока така и за Запада, представяйки неуморно съкровищата на Източно християнската църква. В интервюто кардинал Шпидлик представя съществените характеристики на Великия пост и неговото значение в Източната Традиция.


Още в първите редове на интервюто кардинал Шпидлик обяснява разликите във вижданията за Великия Пост в двете крила на Универсалната Църква, която се изразява в самите оределения с които се отбелязва духовния прогрес. „В Западната Църква – казва Кардинал Шпидлик – се използва думата обръщане. Този термин е буквален превод на библейския, с който се показва смяната на посоката. Например, когато един човек разбере че неговите действия и неговия начин на мислене са грешни и че върви по грешния път, тогава той трябва да смени посоката или неговия начин на действие и мислене. Имаме много примери на светци, който след духовни упражнения са излезнали изцяло променени. Но именно това определние събужда доста съмнения, особено в свещениците, които правят всяка година духовни упражнения: колко пъти – се питат те – трябва да променя своя живот и моите вътрешни решения? Ако тази промяна е направена искренна, е достатъчно едни път в живота. Но на всички, тези които имат тези съмнения ще напомня, че всяка година ние не правим една цялостна промяна, а една мини-промяна, в една особена насока”.


Но за тази промяна е нужна молитва. Преди да разберем какво е молитвата, каза Кардинал Шпидлик трябва да си дадем сметка какво е това което наричаме молитва.
„За нас християните е от особено значение факта, че през времето на Църковните отци на определенията дадени за молитвата бива прибавено класическото определение дадено от Платон, а именно че молитвата е „извисяването на разума към Бог”. По късно през ІV век Свети Евагри прибавя към това определение, едно ново допълнение „молитвата е разговор с Бог”. Това означава, че Бог, към който извисяваме своя разум, не е една благородна идея, една универсална абстрактна идея, а една жива Личност с която се влиза в личен диалог. Ние християните, подчерта Кардинал Шпидлик, вярваме че в личността на Исус Христос, човек и Бог са се обединили съвършено, затова нашата молитва нашата молитва е винаги чрез нашия Господ Исус Христос, който е Бог и който в едно с Отца живее и царува през вековете на вековете”.


За кардинал Шпидлик целта на духовните упражнения е преди всичко завръщането към жизнените корени на нашите познания за вярата, чрез живата молитва с Бог Отец, чрез Христос и чрез Светия Дух. „Тази молитва трябва да бъде съпроводена с пост и милостиня казва чешкия кардинал. На пръв поглед изглежда че с тези термини се връщаме назад в годините. Църковните Отци в своите проповеди се стараеха да определят било то размера било то духовните мотиви за поста. Първите християни се почувстваха освободени от поста препоръчан в Стария Завет, на също така намериха и нови причини за него. Първата е от милосърден характер: това което един човек спестява от собственото изобилие, милосърдието го раздава на тези които най-много се нуждаят. По този начин се практикува милостинята. Това е термин, който много хора считат за негативен, но неговото истинско значение отразява искреното състрадание. Що се отнася за тялото, Свети Василий, ни убеждава че неговите нужди са съвсем малки. Следователно в своите проповеди за поста прибавя и причини взети от лекари и аскетите. И дори прибавя и една причина, която трябва да привлече представителките от женския пол, защото жените които постят са по красиви”.


Що се отнася до ония наши съвременници, който отричат Божието присъствие и като последствие от това също и чувството за грях и не виждат нуждата от Божията прошка, кардинал Шпидлик посочва, че за тези хора остава само тъжния опит от злото, защото остават бедни духом. „Но винаги ще се намерят щедри души, които ще правят това покаяние на тяхно място – допълва кардинал Шпидлик - и особено в Постния период, със съзнанието че ние хората сме едни само организъм, защото сме свързани от солидарността, която ни кара да споделяме било то греховете било то светостта и усилията за добро”.