Монс. Пиеро Марини: Cъс специалното папско писмо "Summorum Pontificum" Бенедикт XVI защитава църковното единство.

(13.02.2008) В последните няколко седмици, повод за дискусии и предмет на интерес е публикуваната и представена в Лондон книга, чиито автор е една широко позната от богомолците фигура и важна църковна личност в самата Римска Курия. Става дума за монс. Пиеро Марини – епископ от 1998 год., но продължил и след въздигането му в епископско достоинсво, да обслужва общо 18 години Йоан Павел ІІ в качеството на Церемонялмайстор на папските литургични служби и две години от папството на настоящия Светипетров Приемник, която длъжност изпълняваше до месец октомври миналата година. Две са фактически излезлите от печат книги. На френски език, монс. Пиеро Марини споделя с читателя нековият опит от мисията, рамо до рамо със Светипетровите Примници: Павел VI, най-вече Йоан Павел ІІ и разбира се, Бенедикт XVI. Другата книга е на английски език и обхваща целия процес на литургичната реформа, желана и очертана ог Втория Ватикански Събор. Но да чуем лично от епископ Марини за какво по-точно става дума и защо според него някои медии погрешно интерпретират изложеното в английската публикация, която според тях е един вид критика или поне несъгласие с Motu Proprio, т.е. специалното папско писмо на Бенедикт XVI – Summorum Pontificum”.

**********
“В споменатата книга са описани отделните етапи от: октомври 1963та до 7 март 1965 год., т.е. раждането на компетентния Отдел, който постепенно реализира самата реформа, както по време на Втория Ватикански Събор, така и веднага след него. Бездруго, за историята на Христовата Църква този период е значителен, защото бележи самия преход, от решенията на Събора към тяхното прилагане и осъществуване. Това – допълва монс. Марини – даде възможност, самият Втория Ватикански Събор да навлезе посредством Литургията във всекидневния живот на християнската общност”.

Епископ Пиеро Марини отбелязва, че целият този процес, най-вече в неговото начало е бил придружен от редица трудности и пречки, но не са липсвали, ентусиазма, надеждата и привързаността към Христовата Църква - подчертава той.

“Представената в Лондон книга – допълва църковният йерарх – описва също, че литургичната реформа обхваща цели 60 години и синтезирайки, преминава през извършените литургични промени от съответните Светипетрови Приемници във времето на 900те години, т.е. от Пий Х до Пий ХІІ /службите за Великата Седмица и Пасхалното Бдение/, и пак в синтез, събитията след 7 март 1965 год.”

Относно тенденцията на някои медии да представят тази публикация на монс. Пиеро Марини като вид несъгласие със специалното папско писмо “Summorum Pontificum”, епископът изтъква:
 
“На практика, това не е възможно, зашото следва, че тази критика е отправена още преди 27 год., преди публикуването “Summorum Pontificum”, като се изхожда от факта, че първата част, чиито оригинален текст на италиянски език е публикувана от Конгрегацията за Божествения култ още през 1986 год. в Литургичната Конституция “Sacrosantum Concilium”. Дори самото представяне на Книгата в Лондон, бе интрепретирано като странен и специално обмислен ход, а в действителност това не зависише нито от моя избор, ното е с някаква специална цел, а логично право на английската издателска къща”.

Относно 18те години прекарани заедно с Йоан Павел ІІ, монс. Марини споменава 100 държави, в които е придружавал Папата за апостолическите му посещения и организирвал литургичните служби и евхаристични чествания в църковните обреди. Той изтъква също, че според неговите впечатления и мнение, църковните отци и Божият народ в различните нации и континенти са приели литургичната реформа в дух на послушание и дори духовно задоволени.
 
“Важното е – подчертава монс. Марини – да бъде специалното папско писмо Motu Proprio четено и интерпретирано в правилния контекст, в който Светият Отец е желал да го постави. “Днес – определя Папата в отправеното до всички епископи писмо – се налага един ясно очертан дълг: да се направят необходимите усилия, за да могат всички онези, които наистина желят и се нуждаят от единство, да останат в това единение или да го преоткрият отново”. За нас католиците – акцентира епископ Марини – в Христовата Църква, Папата е видим знак на единението, Папата е Епископ на Римската Църква, чието звание е да възглавява всички църковни общности във взаимна любов.”
 
“Следователно – обобщава монс. Марини – със споменатото специално папско Motu Proprio, Папа Банедикт XVI не възнамерява да постави под съмнение извършеното от Втория Ватикански Събор или самата литургична реформа. Този нов църковен документ на настоящия Светипетров Приемник е още един жест на любов и стремеж за християнско единение”.

Към края, епископ Пиеро Марини определя, че “литургичното бъдеще е бъдеще на християнството” и по този повод обяснява:

“Не бива да забравяме, че Вторият Ватикански Събор си бе поставил четири главни и ясно определени цели: нарастване и закрепване на християнския живот, опресняване и пригодяване на църковните институции в зависимост от нуждите във времето, единството на всички вярващи в Христа Исуса и ризив към народите и цялото човешко семейство да са част от Христовата Църква. Ето защо – приключва монс. Марини – остават в сила с цялата своя актуалност думите на Йоан Павел ІІ : “Литургичната реформа, желана от Втория Ватикански Събор може да се смята за приложена изцяло, докато пастирската литургия е един постоянен дълг, за да се черпи от богатството на Литургията, онази животворяща сила, която Исус излъчва за членовете на своето Тяло, за самата Христова Църква” - определя монс. Пиеро Марини, поел длъжността - председател на Папския Комитет за международните евхаристични конгреси.
Ред. Кр. Кемалова