Тържествени чествания в Лурд и Рим по случай Световния ден на Болния и 150 години от явленията на Дева Мария

(11.02.2008) - Едни и същи песни, едно сърце и една вяра между светилището в Лурд и Рим, събрани в духовната прегръдка на Дева Мария. Поводът е честването на Световния ден на Болния и 150-та годишнина от явлението на Дева Мария във френското светилище в Лурд.

Десетки хиляди души присъстваха тази сутрин на литургията в Лурд, отслужена от епископа на светилището монс. Перие в съслужие с 30 епископи и около 800 свещеника. 50 хиляди поклонници коленичиха, а онези в инвалидни колички сключиха молитвено ръце, за да благодарят на малката Бернадета, пред която точно преди 150 години се появява Божията Майка. И най-вече пред нейната вяра и открита душа към изключителното събитие, преобърнало живота на милиони болни, както вчера така и днес, за възможността да вярват в една среща, която е много по-голяма от една медицинска диагноза. Днес Лурд - мястото на изцеренията на тялото и на душата – отново изживя миговете на явленията на „Госпожата облечено в бяло” пред Масабиейската пещера. Всяка година 6 милиона поклонници от петте континента посещават това светилище, за да се излекуват, а според предвижданията тази година за Юбилея се очакват те да достигнат осем милиона.


По същото време по римската Виа дела Кончилиационе, водеща към Ватикана, премина шестивето от поклонници и болни от италианския национален съюз за поклонничества на болни инвалиди до Лурд (UNITALSI) . Под съпровода на музика и кордон от карабиниери на коне, заедно с реликвите на Бернадет Субиру, те достигнаха до ватиканската базилика Св.Петър, за да присъстват на мариината молитва Ангел Господен, която отправи кардинал Анджело Комастри, архиерей на базиликата. В своето обръщение кардинала припомни крайните условия на бедност в които е било принудено да живее семейство Субиру, както и оня незабравим ден на 11 февруари 1858г.:


„На този ден, гледейки към Земята, Божията Майка не намира по –достойна от Бернадет Субиру, защото е имала чиста и смирена душа – каза кардинал Комастри. Това означава, че тя е била готова да приеме Божието послание, посланието от Небето. И докато идвах тук си казах: „Какъв урок ни даде Господи, чрез малката Бернадета. Какъв урок за нашето високомерие!”. Помислете само, че тя е била само на 14 години и не е била одобрена за първо причастие, но след явленията на Дева Мария тя е допусната. Въпреки всичко, Бернадета е гледана със симпатия от небето”.

 
След обяд във Ватиканската бализика св. Петър, кард. Ксавиер Лозано Бараган, Председател на Папския Съвет за здравно-санитарната дейност, отслужи тържествена служба, на която присъстваха богомолци и много болни, придружени в Храма от служители от Opera Romana Pellegrinaggi и U.N.I.T.A.L.S.I. В проповедта си кард. Бараган изтъкна значението на завещаното за поколенията послание на Майката Божия, при явленията в Масабиейската пещера:


**********
“Изреченото от Света Богородица при Лурд е ясно очертано в самото посление на Папа Бенедикт XVI за Световния Ден на болния. Съществува – подчерта кард. Бараган – тясна връзка между Непорочното Зачатие, за което Дева Мария говори при явленията си пред малката Бернадет, болните и Евхаристията. И ето – допълни църковният йерарх – че тази година Христовата Църква чуства две важни събития: век и половина от първото Богородично Явление в Лурд и Международния евхаристичен конгрес в Кебек. Ето защо – поясни кард. Бараган – Негово Светейшество предлага тези три теми за размишление: болните, Тайнството Евхаристия и Майката Божия – Безскверно Зачатие, които той свързва в едно.”

 
Църковният йерарх определи, че тази връзка се базира на една от истините, които вярата вести: Исус Христос Господ е вече приел върху си нашите страдания, тези страдания са понасяни от Спасителя по пътя на Голгота и всичко в името на радостта от Възкресението, както съвсем ясно Папа Йоан Павел ІІ очерта в своята енциклика “Salvifici Doloris”.


“Това – каза още кард. Бараган – Исус извърши с тялото си, което получи от Пресветата Дева Назаретска, това същото Тяло, което намираме в Тайнството Евхаристия, а нашето сливане с утешителната тайна се осъществува, когато разтвориме сърцето и душата си за Господа и то всецяло, безрезервно, всеотдайно. Това означава, че ние сме готови да посрещаме и понасяме нашите лични страдания, като ги приемаме за общи с Исус страдания. Следователно, Бог очаква от нас категоричния ни положителен отговор, с който заявяваме и личната ни готовност да страдаме със Сина Божий.”
 
“От друга страна – допълва църковният йерарх – Непорочното Сърце Богородично е самата обединетелна връзка. Безкверното Зачатие, Дева Мария казва “да” на възвестеното й от Ангела при Благовещението. Тя е съгласна да съпричаства в Божия Промисъл, готова е да бъде в подножието на Кръстта, да върви по пътя на Голгота и премине всички дни до Петдесятница, докато достигне своето небесно коронясване. Отговорът “да” на Дева Мария е най-важния отговор за цялото човечество. Ето защо, Папата изтъква: “Ако ние се присъединим и обединим с Майката Божия , означава че се единим с Христа Исуса и това ни дава възможността, всички ние, болни и здрави да имаме отговор в трудните моменти и проблеми на страданието, на болестта и смъртта”.
 
“Първо, Господа Исус страда по пътя на Голгота, същата мъка, каквато има в сърцето си Дева Мария в подножието на Кръстта, на Разпятието. Там, Света Богородица изживява всичките наши страдания. С нейната нежност, с нейното разтворено за любовта сърце, се превръща в истинска и грижовна наша Майка, за да носи на плещите си и нашите болки. Следователно – каза още кард. Бараган – посредством Марииното сърце, Сам Господ със Своето страдание достига нашето”.

 
Църковният йерарх приключи, като подчерта, че онова, което болните по света и тези които се грижат за тях не бива да забравят е, че вярата е единственият спасителен лъч.

 
“Вярно е, че е трудно човек да храни силна вяра, когато страданието е голямо и то не само физическото, но и моралното, страданието от болката в предателството, мъката при разпадането на семействата, мизерията, бедността и раните на войните, но истината, че само вярата в Бога е правилният път, който извежда до Богородичното застъпничество и закрила, до доверието на човека в многомилостивата майчина обич на Дева Мария. Само вярата и приемането Христовия Кръст да бъде винаги носен от насq доближава до Господа и изпълва с надежда за Възкресение и вечно блаженство на небето”.