Кардинал Каспер пояснява промяната на Молитвата за Евреите: истинският диалог предполага взаимното уважение на религиозните различия

(07.02.2008) - Промяната на Молитвата за Евреите по време на литургията на Велики Петък, пожелана от Бенедикт ХVІ, предизвикa много реакции. Един от пасажите на молитвата, който се отнася за придобиването на спасението от страна на Израел, посредстом признаването на Исус Христос като спасител на всички хора, не бе приет от еврейска страна. Уточнения по този въпрос направи кардинал Валтер Каспер, председател на Папския Съвет за насърчаване на християнското единение, и президент на Комисията за религиозните взимоотношениея с евреите в същия Папски Съвет.


*********
„Историята на Евреите е сложна и трудна и поради тази причина винаги е съществувала една особена чувствителност. До сега съществуващата молитва в извънредния ритуал, беше малко обидна, защото говореше за една слепота; поради тази причина Светия Отец Папата пожела да премахне този пасаж, но пожела също да подчертае и съществуващата спецефична разлика между нас и еврейството. Имаме много общи неща: Аврам, отците, Патриарсите, Мойсей, но също и Исус, който беше евреин, също и неговата майка Мария беше жена принадлежаща на еврейския народ... имаме много общи неща, но съществува и една специфична разлика: че Исус е Христос, което означава Месия, Син Божии и това е една разлика, която не може да се пренебрегне. Поради тази причина Светия Отец пожела да каже че Исус Христос е Спасителя на всички хора, следователно и на евреите. Това казва в своята молитва. И завета с Еврейския народ е все още валиден, защото Исус Христос го поднови чрез своята смърт. Но ако сега тази молитва говори за обръщането на евреите, тове не означава, че нашето намерение е да започнем една мисия между тях: в този контекст Папата цитира посланието на Свети Павел до Римляните глава 11, където Свети Павел казва, че „ние са надяваме, че когато всички народи, влезнат в лоното на Църквата, също и Целия Израелски народ ще се спаси” и това е една есхатолигична надежда. Това не означава, че ние ще започнем една мисия: а по скоро трябва да свидетелстваме нашата вяра. Но бих казал и това: в миналото, често начина на изразяване показваше една ненавист, както беше казал Жул Исак, един известен евреин; сега царува едно уважение в различието. Трябва да уважавеме взаимно различията, които съществуват между нас, а не ненавист.


Ваше преосвещенство, тази промяна бе видяна от някой еврейски общности като пречка в диалога с Църквата. В действителност, съществува ли тази опасност?
Един диалог предразполага винаги да се уважават позицията и идентичността на другия. Ние уважаваме идентичността на Евреите; те трябва да уважават нашата, която не можем да крием. Диалогът се състои точно в това различие: върху това което ни обединява и в разликите между нас. И аз не виждам това да е пречка, а по скоро като предизвикателство за един истински богословски диалог”.