Тръпката на Блаженствата - проповед от о.Яцек Вуйчик, енорист на храм "Непорочно зачатие на Дева Мария, гр.Варна

ІV неделя през годината:
"Блажени бедните духом", Матей -5, 1-12а

 
Скъпи братя и сестри,
Силно желаем Господ да вижда болката ни. Манията да информираме всички наоколо за нещастието си ни преследва. Отговорността за злото търсим в другите, а себе си представяме като жертви на съдбата, които изискват специално внимание. Исус, като наблюдава тълпите, забелязва всичко това, макар че тълпите сигурно са били удивени от другото, което Исус забелязва – как щастието е в нещастието.


При Исус идват хора, на които всичко им е дошло до гуша и които са вечни страдалци – тъжни, плачещи, бедни, оскърбени. Със сигурност, когато застават пред Месията, те го уведомяват, че се отказват от живота си. Той единствен обаче вижда не само екзистенциалното им страдание, но и това, което се крие зад него. Това е удивително: блаженство, обгърнато в плащеница от сълзи. Ако не е грехът, щастието не би се крило зад тази завеса от тъга, но всеки от нас е повече виновник отколкото жертва.


В древността се е смятало, че мизерията е заразна, като чумата. Всеки човек, който не се е справял с делата си, е отхвърлен в покрайнините на обществения живот. Исус преоценява този начин на мислене, като прави от отхвърлените носители на изключителни ценности.


Блаженствата са съкратен вариант на задачата, която Исус поставя пред нас: открийте в своето нещастие най-голямата си радост благодарение на Мен! Плачещите могат да намерят истинска утеха, ако вместо да бягат от неприятностите, ги приемат и благословят Бога за това, което са получили от живота. Нещата не са нито хубави нито лоши, а ние ги правим такива, благославяйки Бога или проклинайки. Злодеят от кръста, който виси до Исус, сигурно страда, но когато се обръща към Исус още в същия този ден изпитва радостта на рая. Другият не съумява да се обърне към Христос и остава в своето проклятие.


Всичко получава смисъл и става извор на радост, когато е преживявано от нас, като Божия благословия. Исус вижда в страдащата тълпа скритите съкровища на блаженствата. За нас е решаващо това, дали ще съумеем да видим в Исус нашето съкровище. Блаженствата започват от бедността. Обикновено тя е повод за много проклятия и оплаквания. Бедността е възможна само тогава, когато открием съкровище. Човек носи в себе си неотменимата потребност да цени нещо и да се грижи за нещо т.е. необходимостта да посвети живота си на нещо или на някого – на ценности, които поставя по-високо даже от живота си! Когато вниманието се концентрира върху някого, когото ценим изключително високо, всичко друго престава да бъде необходимо, престава да бъде важно – остава само обекта на любовта ни. Това е бедност, защото имаме само едно нещо, което обожествяваме! Докато Исус не стане твое съкровище, ще надценяваш себе си, ще надценяваш нещо или някого, ще правиш всичко за да те ценят като съкровище и ще изискваш уважение или ще се подчиняваш на други личности и ценности, обожествявайки всичко освен Исус.
Амин