Какво представлява Кодекса на каноническото право – коментар на о.Стефан Манолов, ген. викарий на Софийско-Пловдивския диоцез

(25.01.2008) - През всички векове на своето съществуване Католическата Църква, оставайки винаги вярна на своя Основател, е реформирала и обновявала своите закони, които да бъдат все повече в съответствие с повереното й душеспасително послание.

На 25. януари 1959 год. папа Иван XXIII. взема решение да реформира вселенското законодателство, съдържащо се в Кодекса на каноническото право, обнародван през 1917 год. На същия този 25. януари, но през 1983 год., точно преди 25 години, папа Иван-Павел II. с апостолическата конституция “Sacræ disciplinæ leges” (SDL), след много години на научни изследвания и работа, обнародва нов Кодекс на каноническото право за латинската Църква.


В конституцията, с която папа Иван-Павел II. представя и обнародва новото законодателство, изтъква изключетелната необходимост от Кодекса на каноническото право за цялата Църквата, както и належащата му реформа, провокирана от Втория Ватикански събор, който обръща изключително внимание на учението за Църквата. Същият събор представя Църквата като Божи народ, установен като видима и духовна общност на верните и йерархически устроен като юридически съвършено общество. Тази Църква – устроена и организирана в този свят като общност и управлявана от наследника на Петър и от епископите в общение с него – трайно съществува (subsistit) в Католическата Църква и е напълно идентична с нея, защото притежава непрекъсната историческа приемственост и всички конститутивни елементи, дадени й от Исуса Христа (Lumen gentium 8). Това, което Вторият Ватикански събор е формулирал с доктринални понятия, това е трябвало да бъде изразено с юридически термини в новия Кодекс на каноническото право, който се явява своеобразно допълнение на учението на събора.

Въз основа на цялата съборна еклезиология Римският Първосвещеник възприема обнародването на Кодекса на каноническото право от една страна като акт на своето върховно първенство, но от друга страна като израз на колегиалното сътрудничество на цялата Епископска колегия.


Но какво всъщност е Кодексът на каноническото право? – пита папа Иван-Павел II. За да отговорим добре на този въпрос – казва той – трябва да се вгледаме в правното наследство, оставено ни в Свещеното Писание, от което произхожда като от свой първоизточник цялата юридическа и законодателна традиция на Църквата. Преди всичко писанията на Новия Завет са тези, които ни позволяват да възприемем много по-добре важността на църковната дисциплина, тясно свързана с душеспасителното естество на самото евангелско послание (1 Кор, гл. 5-6). Целта на Кодекса не е да замести в живота на Църквата вярата, благодатта или любовта. Той има задачата да създаде такъв порядък, който поставяйки на преден план любовта, благодатта и харизмите, да улесни още повече тяхното развитие в живота на църковното общество и в този на отделните верни, принадлежащи на него.


Кодексът на каноническото право, бидейки основен законодателен документ на Църквата, заложен върху юридическото и законодателното наследство на Откровението и на Традицията, е необходимо средство за подсигуряване на подобаващ порядък както в индивидуалния и социалния живот, така и в цялата дейност на Църквата. Затова, освен че съдържа основните елементи на йерархическото и органическото устройство на Църквата, дадени й от нейния Основател или въведени от апостолската или античната традиция, и освен че дава норми, касаещи упражняването на свещеническото, пророческото и царственото служение на Христа, Кодексът на каноническото право дефинира и някои правила и норми на поведение (SDL).


Законодателството, което вече 25 години се предлага чрез Кодекса на каноническото право, е ефикастно средство, което позволява на Църквата да се усъвършенства според духа на Втория Ватикански събор и да се проявява от ден на ден все по-способна да изпълнява душеспасителното послание в света.


Отец Стефан Манолов,
ген. викарий на Софийско-Пловдивския диоцез