Бенедикт ХVІ: Западният материализъм е по-коварен от марксическия

(24.01.08) Предизвикателствата на секуларизма и християнските корени на Европа бяха централните теми в словото на Папата пред епископите от Словения, които прие по повод тяхната канонична визита ад Лимина. Светият Отец се спря и на по-значителните политически събития в Словения през последните години.

*********
Бенедикт ХVІ припомни четири красноречиви етапа в историята на Словения през последните години: влизането в Европейския съюз през м.май 2004 г.; въвеждането преди три години на еврото; присъединяването миналата година към Шенген за свободна циркулация и председателството на ЕС от 1 януари т.г. Светият Отец посочи насоките, към които трябва бъдат ориентирани ценностите и наследството на Европа:

“Ако Европа желае да остане и да бъде все повече земя на мира, съхранявайки като една от своите фундаментални ценности респекта към достойнството на човешката личност, не може да отрича главния съставен елемент – на духовен и етичен план – християнството”.

Цитирайки пасторалното послание на епископите от 23 април 2004 г. Бенедикт ХVІ подчерта, че “християнството е религия на надеждата: надежда в живота, в щастието нямащо край, в достигането на братолюбието между всички хора”:

“Това е вярно във всеки континент, а също и в Европа, където много интелектуалци все още се затрудняват да приемат факта, че разум и вяра имат нужда един от друг за реализирането на тяхната истинска природа и тяхната мисия”.
 
Ако според една разпространена днес тенденция човекът бива разбиран по индивидуалистичен начин, става трудна – отбеляза Папата – оценката на усилията за изграждането на едно справедливо и солидарно общество. Светият Отец се спря по-нататък на предизвикателствата, стоящи днес пред Църквата в Словения:

“Секуларизмът със западен отпечатък, различен и може би по-коварен от марксическия, представя знаци, които не могат да не ни тревожат. Например, необузданото търсене на материални блага, намаляването на раждаемостта, спадът на религиозната практика с чувствителното намаление на свещеническите и монашеските звания”.
 
Освен това Папата насърчи словенската Църква “да отговори на материалистичната и хедонистична култура с една последователна евангелизаторска дейност, започваща от енориите”. От енорийските общности – отбеляза Бенедикт ХVІ – могат и трябва да тръгнат инициативи и конкретни дела на християнско свидетелство. Като благодари на епископите за поканата да посети страната по повод Националния Евхаристичен Конгрес, в програма през пролетта на 2009 г., Светият Отец подчерта, че “всяка общност трябва да ползва земните блага като служене на Евангелието”.

“Във всяка епоха на Църквата, свидетелството на евангелската бедност е било съществен елемент за евангелизация, така както беше в живота на Христос”.

Затова, заключи Папата, е необходимо да работим всички за една лична и обща дълбока вътрешна промяна, “за да може все по-голямата вярност към Евангелието в управлението на благата на Църквата да предлага на всички свидетелството за един християнски народ в синхрон с поученията на Христос”.