Рим: Архиерейска литургия за храмовия празник на църквата “Св.Викентий и Анастазий”, дарение от Йоан Павел ІІ за литургично ползване на българската православна общност

(22.01.2008) - Православни българи, гости и туристи присъстваха тази сутрин на архиерейска литургия, която отслужи Тиверополския епископ Тихон, викарий на Западно-Европейската православна диаспора, в римския храм „Св.Св.Викентий и Анастазий”, посветен на двама мъченици за християнската вяра, единият от Запад, а другия от Изтока в епохата преди разделението на Църквите. Двойният храмов празник, който днес се отбелязва в католическия и православния календари, бе честван и от католическата общност с тържествена вечерна литургия на която присъства и епископ Тихон, заедно с новия ректор на храма, монс. Джанджулио Радиво. В проповедта си по време на православния обред епископ Тихон заяви, че се се надява и се моли „да дойдат дни в които православни и католици заедно да се молят пред престола на Исус Христос”. Ще припомним, че храмът „Св.Св. Викентий и Анастазий” бе предоставен за литургично ползване на българската православна общност в Рим през 2002г. по желание на Папа Йоан Павел ІІ, за да се даде видим израз на сближението между православни и католици, а Европа да "диша с двата си бели дроба". Храмовият празник попада в Молитвената Седмица за християнското единиение, което бе повод да запитаме епископ Тихон, какви са плодовете от този братски жест на Папата – славянин и какво е присъствието на православната ни общност в Рим.
Епископ Тихон:


„Казват, че единението между православни и католици от една страна и протестанти от друга е дело само за архангели. Аз обаче смятам, че обединението между католици и православни може да бъде и дело на човеци, на святи хора, на хора с дълбока смелост в сърцето, какъвто бе покойният Папа Йоан Павел ІІ. Той сигурно ще се радва от небето да види, че в тази негова църква продължаваме да приближаваме нашите молитви една към друга. В момента аз се чувствам особено радостен да кажа, че плодовете на този негов жест навлизат все по-дълбоко и по-дълбоко дори в ежедневния живот на Римската и на Православната Църква. Ето, нашето присъствие тук в Рим приближава хората, приближава православни към католици и което е по-важно приближава и клировете. В Рим няма друг православен епископ, освен мое смирение, и аз се старая да се покажа винаги там, където има един празник, за да участвам заедно с тях в радостта им: на службите в Свети Петър, където винаги съм приет с много почит и уважение. Нашите отношения в ежедневието между християните ни подтикват ние също да имаме топли, братски отношения, които някой ден трябва да доведат до това единение.
 
Църквата Св.Винкентий се намира срещу прочутия фонтана ди Треви и това е една възможност да бъде, така да се каже, една "витрина" на православието. Как се развива православната общност в своя духовен път и какви са нейните нужди тук в Рим?
"Откровено казано, развитието на нашата църковна общност е доста трудно по простата причина, че голяма част от българите, които живеят в Рим са преди всичко са дошли след падането на желязната завеса. И това са предимно хора, които са с доста ограничени средства, което пък от друга страна ги кара да работят много и тежка работа. Поради това им е доста трудно да намират свободно време точно в неделя, защото тогава всъщност са най-търсени и най-добре платени. Това развитие, което обаче е видно, е тъй като толкова много вече българи и православни, посещавайки Рим и фонтана ди Треви, виждат че в една такава стара историческа църква, построена от кардинал Назарини, има и православни икони и пред тях се палят свещи. Ние се стараем да я държим колкото се може по-дълго време отворена и забелязваме, че все повече и повече хора се отбиват за една кратка молитва. Също така, както туристи, така и италиански християни посещават нашите служби, защото желаят да видят какво е православното богуслужение".


Но как католическата общност гледа към православните българи в Рим? Обърнахме се към Марко Няви, директор на отдела за икуменизъм и междурелигиозен диалог към Римския диоцез:


Монсеньор Няви, Вие добре сте запознат с настоящето на Римския Диоцез и знаете, че в Рим има една малка православна общност, която тези дни чества своя празник. Как може тази малка общност в този огромен град да участва пълноценно в живота на Римския диоцез сред техните братя католици?
„Преди всичко, ако те сами свидетелстват духовното богатство на своите традиции - имам в предвид Църковните Отци, българските светци, тяхното свидетелство за страданията, литургията и песнопенията. Аз съм в контакт с епископа на който е поверена тази общност, но също и с миряните. Това е една малка общност, но в Рим присъствието на всяко едно християнско изповедание, различно от католическото, когато изгражда братски взаимоотношения, предоставя на разположение даровето на своята идентичност. Следователно, факта че съществува едно видимо място за служение на тази общност, със сигурност не е случайно. Бих искал да се възползвам от този случай, за да кажа на православните българи, да не се страхуват да се срещат с католиците. Вярвам, че Рим със своя християнски ген и универсален дух, но също и с видимото Свети Петрово служение в лицето на Светия Отец Папата, могат да помогнат за нейното присъствие и съжителство в един град, пълен с противоречия, както всяка една голяма европейска столица, но въпреки всичко изпълен и с духовност.


Монсеньор Няви, какво е Вашето пожеление и послание към християните в България по повод Молитвената седмица за християнското единение?
„На християните в България пожелавам да задълбочат корените на своята вяра и да живеят заедно с нас поканата от избрана тема за тази Осемдневна молитва, „Непрестанно се молете”. Пожелавам силата на молитвата да блести в тази общност, както и в трудните моменти на всяко емигрантско семейство в Рим, принудено да напусне своята родина, но имащо желанието да поддържа силна връзка със своята родина и със своите християнски корени. Направете така, че вашата молитва и вашата литургия да бъдат вашата сила и възвестявайте със смелост и радост красотата да бъдеш християнин, дори когато си далеч от родната земя”.