Необичайно откриване на академичната година в римския университет „Сапиенца”: огорчение и протести. Студенти не допускат монс. Диечи да отслужи литургия

(17.01.2008) - Общо разочарование и присъда срещу нетърпимостта към свободното изразяване на мнението характеризираха днешната церемония по откриването на 705-та академична година в римския университет „Сапиенца”. В препълнената от студенти и видни академични и граждански представители аула, се проведе една от най-спорните церемонии по откриване на академичната година в историята на университета. Церемония „обусловена” от променения протокол, поради отсъствието на Папата, предвиждащ официалното му слово, анулирано и след това прочетено от професор по иженерство, както и от присъствието на полиция, заради нервността на много от протестиращите студенти. Други изслушаха официалните слова с превръзки на устата и държащи надписи: „Свободата в университета все пак същестува”. Пред страничния вход на университета група от 150 души скандираха „Срам,срам”, а по-късно той бе затворен от полицията поради „мотиви за сигурност”. В аулата приъсъстваха римския кмет Валтер Велтрони и образователния министър Фабио Муси, превърнали се в нови мишени на студентския протест. Както ректорът, Ренато Гуарини, така и много студенти, изразиха огорчение заради случилото се. Въпреки това, група протестиращи срещу папската визита студенти попречиха на монс. Енцо Диечи, един от викарните епископи в римския диоцез, да отслужи литургия в капелата на университета.

Въпреки неочаквания развой на събитията при откриване новата академична година, ректорът, проф. Ренато Гуарини, изрази благодарност към Бенедикт ХVІ, който изпрати текста на своето непроизнесено в университета слово:
„Събитията през последните дни ни изпълват с голямо огорчение, но нашия университет трябва да запази високия дух на дискусията. Не можем да приемем идеологически забрани от никакво естество. Всеки трябва да има пространство, за да изрази своето мнение”.

Още по-категорична е позицията на римския кмет Валтер Велтрони:
„За един демократ случилото се е неприемливо. Вие, които преподавате в този престижен университет, добре знаете, че при никакъв случай и по никакъв начин, на никого не трябва да се отнема словото. Още повече, когато става въпрос за универсални човешки права и за Папа Бенедикт ХVІ, който е културен, духовен и морален ориентир за милиони хора”.

Според богословът Бруно Форте с това слово Папата доказва ролята на вярата и разума в търсенето на истината за човека:
“Не напразно Светият Отец подчертава в този свой документ, че естеството и характера на университета е връзката му с авторитетната истина, от която именно произтича и самата независимост, светската автономност, свободата в обсега на политическите и църковните власти. Думите на Папата са тези: “Независимият от предубеждения светски характер и морал, оставя място за разума, т.е. предразполага се за автентичната съпоставка при търсинето на истината – доплъва монс. Форте. Идеологическата ограниченост е отказ за подобно тълкуване на всичко това.”

Теологът Бруно Форте определя също, че ако св. Августин твърди, че да познаваш истината означава да знаеш мното повече, да си достигнал представата за доброто, за нашата съвременност е от изключително значение, човекът да бъде приет не като един технически и действащ от само себи си обект, а като интегрално изградено човешко същество, което има своите духовни нужди.

“Човекът – подчертава монс. Форте – има своите права и очаквания да обича и бъде обичан, да храни в сърцето си надежди и те да бъдат удовлетворявани. Това също е едно послание от страна на Христовата Църква и в случая от Папата, което носи със себе си своето важно значение, още по-вече за среда, каквато е университетската, където артиколацията между знание и специализация застрашава единството между тях и поставя под съмнение необходимия взаимен диалог”.

Относно споменатия от Папата в писмото “дълъг и труден път за извървяване” при търсенето на истината, монс. Форте определя, че и в този случай Бенедикт XVI конкретно и смело се явява и той самият, свидетел на все още неизвестните средства и начин за крайното и пълно свързване теология-философия, за да могат те да бъдат истински хранители на автентичната истина.

"С това определение – приключва монс. Форте – Светият Отец ясно изразява своя непрекъснат стремеж да се запитва, да търси, да си отговаря и пак да търси нови и нови отговори. Това е доказателството, че Бенедикт XVI e далечен на догматизма и бидейки антидогматик не приема мракобесието на тези, които отказват да разсъждават”.