Какво има да каже Бенедикт ХVІ на университета

Един апел неуморно да се търси истината; един химн на свободата и на отговорността на разума, който не трябва да се затваря за голямото послание идващо от вярата. Те се съдържат в словото на Бенедикт ХІ, което днес трябваше да произнесе лично по време на своята официална визита в римския университет “La Sapienza”, отменена поради "липсващите предпоставки за едно достойно и спокойно посрещане”, както пише в писмо до ректора Гуарини държавният секретар кардинал Тарчизио Бертоне.

В словото си Папата изразява своята благодарност за поканата да посети “La Sapienza”, който счита за един от “най-престижните университети в света" заради неговото “високо научно и културно ниво”. “В миналото "Сапиенца" бе университетът на Папат - пише Бенедикт ХVІ - но днес е един светски университет” и като такъв - независим “от политическите и църковни власти” - той е “свързан изключително с авторитета на истината”: а в този смисъл е една институция необходима за модерното общество.

Но какво може да каже или даде Папата на университета, задава риториченвъпрос Бенедикт ХVІ . "Със сигурност, не трябва да търси да налага на други вярата, която може само да бъде дарена в свободата”, пише Бенедикт ХVІ. Неговата задача е “да поддържа будно чувството за истината”. Папата Цитира Сократ и неговите търсения от които се ражда първият кълн на университета. “Жаждата за познанието... е свойствена за човека. Той иска да знае какво е всичко, което го заобикаля. Иска истината”. Така християните от първите векове – припомня Папата – познаха самите себе си в това сократово търсене, “в това уморително търсене на разума да достигане до познанието за цялата истина”. Папата насърчава да не се губи “смелостта на истината”, да не се отдалечава “от търсенето на истината”, а да се “върви с големите личности, които по време на цялата история се бориха и търсеха, чрез своите отговори и своето безпокойство за истината, стигащо неизменно отвъд всеки отделен отговор”.

“Истината никога не е само теоретична”, уточнява Бенедикт ХVІ. Цитирайки свети Августин припомня, че “обикновеното познание... натъжава”. Наистина, “който вижда и познава само това, което става в света, стига до тъгата. Но истината значи повече от знанието: познанието на истината има за цел познанието на доброто. Този – пояснява – е също така смисълът на сократовото търсене: Кое е това добро, което ни прави истинни? Истината ни прави добри, а добротата е истина: този е оптимизмът, който живее в християнската вяра, защото на нея е дадена визията за Логос, за съзидателния Разум, който във въплъщението на Бог се откри едновременно като Добро, като самата Доброта”.

Папата припомня “историческата заслуга на свети Тома Аквински”, който “пред различния отговор на Отците по причина на техния исторически контекст” подчерта независимостта на философията от теологията и следователно “свойственото право и отговорност на разума, който си задава въпроси на базата на собствените сили”. Папата твърди, че “философия и теология трябва да се съпоставят помежду си ‘без обърканост и без разделяне’. ‘Без обърканост’ иска да каже, че всяка от двете трябва да съхранява собствената идентичност. Философията трябва да остане наистина едно търсене на разума в собствената свобода и в собствената отговорност; трябва да види своите граници, а именно така и своето величие и широта. Теологията трябва да продължава да черпи от едно съкровище на познанието, което не изобрети тя самата, което винаги я надвишава и което, понеже не е никога напълно изчерпаемо посредством размишлението, именно затова насочва винаги отново мисълта”. Същевременно не трябва да има разделяне: “философията не започва всеки път от нулата”, от този който мисли по изолиран начин, извън историята, а се вмества “в големия диалог на историческото познание” без “да се затваря пред това, което религиите и по-специално християнската вяра получиха и дариха на човечеството като указание за пътя”. Разбира се – заявява Папата – “различни неща казани от теолози по време на историята или преведени в практиката от църковните власти, бяха разобличени от историята и днес ни смущават. Но в същото време е вярно, че историята на светците, историята на хуманизма израснал на базата на християнската вяра, показва истината на тази вяра в нейното съществено ядро, правейки я с това една инстанция за обществения разум”.

Бенедикт ХVІ припомня с благодарност и достиженията на човечеството в областта на познанието и на човешките права. “Но– допълва – не може никога да се каже, че пътят на човека е завършен и че опасността от изпадането в безчовечност не е никога отстранена”. “Опасността за западния свят е тази... че днес човекът, именно предвид големината на неговото познание и власт, може да отстъпи пред въпроса за истината”, огъвайки се “пред натиска на интересите и на съблазънта за печалбата”.

Цитира немския философ Юрген Хабермас, който говори в политическата област за “повишаване на чувствителността към истината”, която често пъти бива заглушавана от свойствени интереси. Християнското познание – твърди – желае винаги да бъде “едно насърчение към истината и така една сила против натиска на властта и на интересите”. Затова призовава вярата “с нейното послание отправено към разума” да не бъде затваряна в частната сфера. Ако “разумът –подтикван от неговата предполагаема чистота – остане глух за голямото послание идващо от християнската вяра и от нейното познание, притъпява и “не става по-голям, а по-малък”. Така, нашата европейска култура, ако се безпокои само за своя светски характер, “тя се откъсва от корените от които живее” и “не става по-разумна и по-чиста, а се изменя и се раздробява”.

Накрая, Бенедикт ХVІ отново си задава въпроса: “Какво има да прави или да каже Папата на университета?” Единствено това: “Да насърчи отново разума да търси винаги истината, доброто, Бог и по този път, да го подтикне да види полезните светлини изгрели по време на историята от християнската вяра и така да възприеме Исус Христос като Светлината, която осветлява историята и помага да се намери пътя към бъдещето”.