Монс.Равази: едно голямо поражение за културата отменената визита на Папата в "Ла Сапиенца"

(16.01.08) “Една черна страница в историята на културата”: с тези думи монс.Джанфранко Равази, председател на Папския съвет за култура, определя събитието довело до отменяне на визитата на Папата в римския университет “Ла Сапиенца”. Йерархът, говорейки за победа на “културния фундаментализъм” на едно малцинство, изрази надеждата, че болшинството ще защити необходимостта от конфронтация и диалог:

**********
Отг. – Това събитие заслужава положително и една оценка от културна гледна точка, имайки предвид именно въпросната фигура, Светия Отец Папата, една фигура с голям религиозен профил. Според мен, това събитие бележи и съдържа в себе си едно голямо поражение за културата. Културата по своята природа е срещи и диалог, в даден момент може да има различия, несъгласие, но никога не може да бъде определена като култура когато се превръща в отричане, когато е отказ, без възможност за среща. В този случай имаме от една страна историята на културния фундаментализъм, който се прояви с това отричане на изслушването и срещата; от друга страна бих казал че е наистина безразсъдно, когато светът на културата не зачита и религиозното, теологичното, духовното слово, което обуслови и обогати през вековете цялата история на Запада, но също и универсалната история и когато се опитва да го затвори вътре в неговия хоризонт, считайки го като нещо чуждо. В тази светлина, бих казал, че тези две измерения, от една страна именно неспособността за изслушване и среща и следователно обикновеното отхвърляне; а от друга страна незачитането на религиозния и духовен феномен като една важна част от културата, сториха така, че това събитие днес е една черна страница вътре не толкова на въпроса за връзките с религията, то е една черна страница за историята на културата.

В. – Какво предвиждате за в бъдеще след случилото се?

Отг. – Това е несъмнено една рана, нанесена преди всичко на тези, които желаят конфронтацията; на тези, които желаят сериозния диалог, които желаят да чуят и гласове различни, умеещи обаче да влязат в пряка конфронтация, незабавна и разнообразна. Всичко това вероятно ще престане и ще бъде като един товар, като един камък по пътя. Трябва да се завърнем към началото, имайки предвид обаче един факт, който не е подчертан достатъчно: това отхвърляне бе маркирано от едно малцинство. Едно малцинство от професори и от група студенти, нараснали и подсилени изкуствено от външно присъствие, което обаче не изразява желанието за знание и от страна на студенти и професори, които не са вярващи, но желаят винаги да гледат към света. Никога като в настоящето време например, не е имало такъв връх в религиозното издателство. Това означава че конфронтациите интересуват мнозина. Надяваме се, че именно тази автентична основа ще продължи да защитава необходимостта от срещи, конфронтации и диалог. Това е несъмнено бъдещето, в което трябва да се надяваме, след този тъмен и мрачен етап.