Когато Бенедикт ХVІ каза: "Великият Галилей"

(16.01.08) Полемиките за визитата на Бенедикт ХVІ в Римския университет “Ла Сапиенца” засегнаха връзката между наука и вяра и някои фрази на Папата за Галилей. Но какво мисли той за Галилей?:

“Великият Галилей каза, че Бог е написал книгата на природата във формата на математическия език. Той бе убеден, че Бог ни е дал две книги: тази на Светото Писание и тази на природата. А езикът на природата – това бе неговото убеждение – е математиката, следователно тя е един език на Бог, на Създателя”.
 
Думи, които Светият Отец произнесе на 6 април 2006 г. срещайки се с младежите на площад Свети Петър в подготовка за Световния младежки ден. Бенедикт ХVІ говори за този “велик” учен католик живял между 1500 и 1600 г. , за да покаже на младежите хармонията между наука и вяра. Твърди, че “математиката... е едно велико, гениално откритие на човешкия дух” и че “е наистина ключ за разбиране на природата”, която е структурирана по математичен начин”. Математиката е структурата на вселената – допълни завършвайки, а това ни показва “интелигентната структура на вселената”:

“Сега съществуват и теории за хаоса, но са ограничени, защото ако хаосът надделее, цялата техника би била невъзможна. Само защото нашата математика е достоверна, техниката е достоверна. Нашата наука, която прави най-после възможно да се работи с енергиите на природата, предполага достоверната и интелигентна структура на материята”.
 
Зад изненадващото съвпадение на тези две интелигенции, тази на науката и тази на структурата на вселената – продължи Папата – се явява една единствена интелигентност, стояща над двете, “явява се промисълът на Сътворението”. В този случай – подчерта – “има само две опции”: “Бог или го има, или го няма”:

“Или се признава приоритета на разума, на съзидателния Разум, който стои в началото на всичко и е началото на всичко – приоритетът на разума е също така приоритет на свободата – или се поддържа приоритета на ирационалното, според което всичко което действа на нашата земя и в нашия живот би било само случайност, един ирационален продукт – разумът би бил един продукт на ирационалността. Не може да се “докаже” единият или другият проект, но голямата опция на християнството е опция за рационалността и за приоритета на разума. Струва ми се, че това е една отлична опция, която ни показва че зад всичко стои една голяма интелигентност, на която можем да се доверим”.
 
Папата завърши с тези думи своето слово, тръгнало от Галилей:

“Ако погледнем към големите опции, християнската опция и днес е най-рационалната и по-хуманната. Затова можем с доверие да разработим една философия, една визия за света, която се базира на този приоритет на разума, на това доверие, че съзидателният Разум е любов и че тази любов е Бог”.