Хомосексуалността в Библията

(15.01.2008) - Това е заглавието на книга на издателството Свети Павел (Edizioni San Paolo), която вчера бе представена в Рим. Автори на творбата са трима авторитетни библисти: Иносант Химбаза, протестант от руандски произход, отец Адриан Шенкер бенедектинец от швейцарски произход и френският свещеник отец Жан-Батист Едар от Обществото на Емануел и доцент в Папския Институт Йоан Павел II за Брака и Семейството. Инициативата се проведе със съдействието на Френското посолство при Светия Престол и френския Културен Център „Свети Лудвик” в Рим. В интервю за Радио Ватикана отец Едар отговори на някои въпроси, като първият от тях бе защо е написана именно тази книга:


*********
„Тази книга бе пожелана от Иносант Химбаза, който интересувайки се от социалните връзки в Библията, е открил че много често Светото Писание е използвано за манипулиране и оправдаване на хомосексуалността. Поради тази причина той е почувствал нуждата от една малка книжка, предназначена за широката публика, която да обясни по един обективен начин и с научни средства какво казват библейските текстове за хомосексуалните практики.


Какво казва Библията за хомосексуалността?
За хомосексуалността, като психически статус, Библията не казва нищо. Говори за сексуалните отношения между хора от един и същи пол. Библията е много конкретна и било то в Стария Завет, в книгите Битие и Левити, било в Новия Завет, преди всичко Свети Павел в посланието до Римляните и в два малки откъса в първото послание до Коринтяните и в Първото послание до Тимотей, Библията осъжда много ясно сексуалните отношения между лицата от един и същи пол.


Намират ли се откъси в Евангелията, които да говорят за хомосексуалността?
Не, някои дават едно идеологично тълкуване на Евангелските текстове, но ако се прочетат тези текстове без предубеждение, не може да се намери никакъв директен или недиректен знак за хомосексуалността в Евангелията.


Какви са разликите между Стария и Новия Завет?
Старият Завет осъжда отношенията между лица от един и същи пол в израелската среда, за израелския народ, за неговата святост, за да предпази семейното огнище, както можем да прочетем в книгата Левити. В Новия Завет, със Свети Павел, това отношение се разширява, и бих казал че отношенията между лица от един и същи пол бива осъдено в един по-голям мащаб; тези отношения са считани за противни на човешката природа, следователно са против Божия промисъл. Моралното осъждане, следователно, не се ограничава само до израелския народ, а се отнася до всеки един индивид.


Библията прави ли разграничаване между хомосексуална тенденция и практикуване?
Открито не, но можем за отбележем в Свети Павел, в посланието до Римляните, един намек за тази тенденция. Свети Павел казва: „Горяха от желание един за друг”, следователно представя психологичния размер на желанието, но не се казва ясно разликата между тенденцията и актовете, и можем да кажем че вече съществува основата за разграничаване на тези две реалности: има намек за психологичния размер, но не е явен.


Как един хомосексуалист е призван да живее своята католическа вяра?
Това е един много деликатен въпрос, защото е едно голямо изпитание когато един християнин открие – защото често пъти това не е избор, а вродена тенденция – тази чувствена реалност. Той открива Кръста, защото вижда, разбира и чувства несъвместимостта между действията, които характеризират тази тенденция и вярата в Христос; поради тази причина поканата, която ще отправя е да открият смисъла на Кръста, да станат едно с жертвата на Христос на Кръста, в един живот съпроводен с молитва, тайнства и с помоща на една християнска общност, която разбира тази трудност и която не осъжда; точно там е динамизмът, който може да му помогне да живее по християнски това психологично състояние, което не е избрал сам. Но това е един труден път, който се нуждае от едно уважение и подкрепа от страна на християнската общност”.
**********