Един век от учредяването на Молитвената Седмица за християнското единение

(15.01.2008) - На 18 януари се навършват 100 години от първото честване на Молитвената седмица за християнското единение, която ежегодно се провежда от 18 до 25 януари в Рим с участието на представители от различните християнски деноминации. Всяка година темата е различна, а тази година тя е цитат от първото послание на Св.Апостол Павел до солуняни (1 Сол. 5:17) „Непрестанно се молете”. В своето послание за Седмицата, монс. Винченцо Паля, председател на Комисията за икуменизъм и диалог към Италианската епископска конференция, Доменико Мазели от федерацията на Евангелските църкви в Италия и православния митрополит за Италия, Генадиос Зервос определят икуменическата иницатива като „исторически етап от голямо значение за помирението, братството и християнското единение”.


Една важна годишнина
Преди 100 години, отец Пол Уотсън, епископален служител (американски англиканец) и съсъздател на Обществото на братята от Атонмент (Гарисон, Ню Йорк) въвежда една осем дневна молитва за единството на християните, отслужена за първи път от 18 до 25 януари 1908 година. Точно 60 години по-късно, през 1968 година, църквите и енориите по цял свят получават за първи път материала за молитвената седмица за единство между християните, подготвена заедно от Комисията Вяра и Конституция (Икуменически Съвет на Църквите) и от Секретариата за насърчаването на единството между християните (Католичестата Църква).


Днес сътрудничеството между църквите, енориите, англиканските, протестантските, католическите и православни общества, в подготвянето и честването на Молитвената седмица се е превърнало в една обща практика. Всичко това ясно показва ефикасността на молитвата, и ни дава провото да говорим за историята на Молитвената седмица, като за един успех и извор на радост и благодарност.


Събития предшестващи Молитвената седмица
Възползвайки се от случая на тези две годишнини, за да обходим историята на Молитвената седмица, ясно се вижда че молитвата за единството между християните не е едно откритие от миналия век. Самия Исус се е молил на своя Отец: „напрани така, че всички да бъдат едно” (Ив. 17, 21) и от тогава християните по различни начини направиха своя тази молитва. В контекста на разделението, християните от всичките традиции са се молили със съзнанието за тяхното единство в молитвата на Христос за едиството на неговите ученици. Всекидневната антична православна литургия например, подканя верните да се молят за мира и за единството на всички.


Събитията предшестващи Молитвената седмица датират от средата на ХІХв. Значението и нуждата от молитва, и преди всичко молитвата за единството между християните, биват сложени на първо място от много движения и общности на различни църкви – между които можем да припомним Оксфордското Движение, Световния Евангелски Съвет, и различните инициативи за молитва за жените. В своето иринейско писмо до всичките православни Църкви, Патриарх Йоаким III подчертава, че единството между всички християни трябва да е „обект на постоянни молитви и прошения”.

Пол Уотсън и Пол Котурие
Когато отец Пол Уотсън запачна и разшири Осемдневнта Молитва - която се счита като начало на Молитвената седмица за единството между християните, така както се чества днес – той виждаше в това единсто едно зъвръщане на различните църкви към Римската Католическа Църква. Именно това повлиява в избора на датата на Осемдневната Молитва: от 18 януари празника на Катедрата на Свети Петър, който се празнува в Католическата Църква, до 25 януари, празника на обръщането на Свети Павел. След като Обществото от Атонмент бе прието в лоното на Католическата Църква през 1909 година, папа Пий Х дава на Осемдневната Молитва своя официален благослов.


Към средата на 1930 година абат Пол Котурие от Лион (Франция), дава нова ориентация на Осемдневната Молитва за единството на Църквата. По онова време спазването на тази Осемдневна Молитва започнало да се разпространява в Католическата Църква, и в един малък брой англикански общности, които били привлечени от общението с Епископа на Рим. Това приближаване обаче е било отхвърлено от богословска гледна точка от много християни извън Римо-Католическата Църква. Абат Котурие запазва датите 18-25 януари, но промения теримнологията, превръщайки Осемдневната Молитва за единството между християните в „Вселенска седмица за молитва за единството на християните”, имайки в предвид единството на Църквата, „така както Бог иска”.


Вяра и Конституция
Освен това, можем да отбележим също като принадлежност за началото на тази Седмица и различните молитвени инициативи за единството на християните. През 1915 година излиза от печат „Сборник от молитви за единството на християните” от Комисията на Протестантската Епископална Църква в Съединените Американски Щати от Световната Конференция по Вяра и Ред. Краткото въведение на този сборник изразява надеждата, че различните общности могат всяка една по отделно да се моли за единството, без да е необходимо тази молитва да бъде правена заедно физически. Изобщо не се е очаквало, че „литургичните църкви като Римо-Католическата Църква и Светата Източно-православна Църква” могат да прибягнат към използването на този материал, а точно обратното, че те ще извличат от тяхното богато литургично наследство, материала за молитвата за единството.


От 1921 година Изпълнителния Комитет за Световната конференция за Вяра и Конституция, публикува редовно материала за Осемдневната Молитва за единството между християните и препоръчва тези дни да се отбелязват по време на последните осем дена на Петдесятница. През 1941 година Комисията Вяра и Конституция премества датата през месец януари, така че да съвпадне с католическата инициатива и по този начин двата полюса да могат да подканят християните да се молят през един и същи период.


От 1958 година материала подготвен от Вяра и Конституция бива координиран в по-голямата си част с католическия материал подготвен от Екуменическия Център за Християнското Единство в Лион (Франция), и от 1960 година той бива подготвен съвместно, независимо че все още дискретно, защото тези екуменически усилия все още не бяха официално подкрепени от Католическата Църква.


Към едно съвместно честване на Молитвената Седмица
На 25 януари 1959 година, при завършването на Осемдневната Молитва да единството, папа Йоан ХХIII провъзгласява Втория Ватикански Събор, който енергично поведе Църквата към Екуменическото Движение. Събора стана причина за отварянето на вратите на едно официално сътрудничество между Секретариата Вяра и Конституция на Екуменическия Съвет на Църквите и Секретариата за насърчаване на единството към Ватикана. През 1966 година се провежда една съвместна консултация върху Молитвената Седмица за единство между християните, която завършва със създаването на една смесена работна група за подготовката на материала за Седмицата. През 1968 година проекта беше вече готов. От 1973 година всяка година една екуменическа група, от различни части на света, бива поканена за подготвянето на първата чернова на материала за Седмицата, която бива в последствие преразгледана от Подготвителната Международна Комисия. Това околосветско „пътешествие” подчертава истинския икуменически характер на Молитвената Седмица.


Дългата история на сътрудничество допринесе за публикуването през 2004 година на съвместен текст от страна на Комисията Вяра и Конституция и Папския Съвет за насърчаване на християнското единение.