Папата на Богоявление: Да следваме Евангелието, както Мъдреците от Изтока Витлеемската звезда

(07.01.2008) На празника Богоялвение Папата отслужи тържествената евхаристична служба във ватиканската Базилика Св. Петър: “Исус, Светлина за света и Неговото явление за човеците”. “Човешкото семейство – подчерта Папата в проповедта – е наранено от “тръните на разединението и насилствения произвол” и Хрстовата Църква е “света и съставена от грешници”. Негово Светейшество тълкува евангелския откъс за празника Богоявление и подчерта, че именно този епизод от Светото Писание ни връща към “първоначалния период от историята на Божия народ". Исус Христос – каза той – е дошъл сред нас, за да осъществи до край съюза и “благословията на Авраам се е изляла над всички народи тук на демята и над увиверсалната Църква”. При закриване на евхаристичния обред, както винаги в този ден от седмицата, Светият Отец измоли Ангел Господен и подчерта в предшестващото кратко слово, че Светият Дух е Този, който раздвижва, обновява и животвори “сърцата и човешкия разум, за да търсят братята и сестрите истината, красивото, справедливостта и мира”.


**********
Идването от Изтока на Влъхвите, които влизат във Витлеем, за да обожават и посрещнат новородения Месия – каза Бенедикт XVI – “е знамение на явлението на Царя на вселената, Цар на всички народи и човеци, които търсят истината”. Това е началото на едно друго историческо раздвижване, противоположно на библейския епизод с Вавеловата кула, символ на езиковото разделение и разпръскването на народите по всички земни крайща:


“От безпорядъка на делението до долавяне на смисленото общуване, от разединението до помирението – каза Папата – откриваме една връзка между древните епизоди Богоявление и Петдесятница: ако Раждането на Исус, Който е Глава е също и Раждане на Църквата, неговото тяло, то ние разпознаваме в лицето на Влъхвите народите, които се присъединяват към Израил, вестейки великото знмение на “Църквата-полиглот”, събитие, осъществено от Светия Дух петдесет дена след Пасхата”.


Негово Светейшество изтъкна също, че е от значение да разширим погледа си и да го насочим към “неограничените хоризонти на историята за спасението на всички. “Така – подчерта той – ще можеме да се наслаждаваме на прелестната красота, излъчваща се от Божието знамение, което е отражение в самото присъствие на Божественото Триединно Общение, вярната и неотклонна Любов, която никога не отстъпва и не липсва в сключения съюз и предаващ се от поколение на поколение”. Тази именно тайна – поясни Папата – заражда човешката надежда. Тази тайна е “една благословия, която е предназначена за всички народи и всички човешки същества, за да могат те да живеят като истински братя и сестри, чеда на един и същ единствен Отец”. Негово Светейшество допълни, че това предизвестено от Пророците знамение е било откровено в лицето на Исуса Христа и “днес се осъществява посредством Църквата”.


“Това същото знамение обаче – подчерта Папата – е оспорвано от вълните на делението и произвола, които накърняват човешкия род поради греха и конфликтите при егоизма. Църквата е в служба на тази “тайна”, която е благословия за цялото човечество. Тя е способна да защитава и изпълнява поверената й мисия само когато нейното дело протича в светлината на Исус Господа, и така би могла да бъде в помощ на народите в света по пътя на мира и автентичния напредък”.


Бенедикт XVI припомни по време на проповедта за празника Богоявление, че Христовата Църква, хранилище на онази благословия, с която Авраам е призван, е “света и съставена от грешници”. Тя, Христовата Църква е белязана от напреженията между “вече станалото” и “все още не случило се” – подчерта Папата и допълни в предшестващото неделната молитва Ангел Господен слово, че “мъжете и жените от всяко поколение се нуждаят от конкретна ориентировка, от ясно определена, посочена им насока” и не престават да се запитват, коя звезда трябва да следват. “Духовната светлина на звездата, която е напътствала Влъхвите – каза Светият Отец . Тя е присъстваща в самото Слово Божие, в Божиите закони, в евангелското благовестие”.


“Онова същото Слово, което не е друго освен отражение на Христа – истински човек и истински Бог. Това Слово – продължи Папата – положено в Църквата за всяка предразположена за него човешка душа. Ето защо – поясни Бенедикт XVI – и самата Църква извършва за човешкия род същата мисия, каквато има звездата-комета. Всеки вярващ има пред себе си път, който е личен поход във вярата и в същото време, със светлината, която носи в себе си, може и трябва да бъде в помощ на ближния, който понякога е в затруднение да открие пътя, извеждащ до Христа Исуса.”


По време на проповедта в бализиката св. Петър Папата акцентира изключително важни теми, засягащи цялото човечество. Изхождайки от думите на Авраам, той спомена, че днес “гъста мъгла обхваща нациите по света”:


“Не може да се каже – подчерта Светият Отец – че процесът на глобализацията е синоним на световния ред, напротив. Конфликтите днес, чиито повод е насилствения икономически произвол и присвояването на енергийните, водни и природни рисурсии затрудняват труда на онези, които се стремят да градят един по-справедлив и по-солидарен свят”.


Болезнени истини, които Негово Светейшество положи пред отговорността на властните в света. Действителност обаче, която би могла да бъде превъзмогната, “ако – каза Папата – хората предпочетат онази велика надежда, която позволява на всеки да избира общото благо пред разточителния лукс на отделни групи и крайната мизерия на много народи”.




“Тази голяма надежда – подчерта към края Папата – е само Бог, и то не който и да е Бог, аТози, Който притежава човешки лик: Господ, който се е откровил в лицето на Витлеемския Младенец и Разпнатия-Възкръснал”.


“Умереността – приключи Бенедикт XVI - не е само една норма на отшелничество, а е преди всичко животът към спасението на човеците. Несъмнено, само при въздържателния живот, придружен от изпълнение на дълга за равномерно и равноправното разпределение на земните богатства, ще бъдат положени основите на онзи световен ред, при който човешеството ще притежава правилно и реално възможно развитие. Ето защо светът се нуждае от хора, които хранят в себе си голямата надежда и са заредени с непоклатима смелост”.
Ред. Кр. Кемалова