Послание на Бенедикт ХVІ за Световния Ден на мира 2008

Както всяка година на 1 януари се чества Световния ден на мира. Тази година избраната от Папа Бенедикт ХVІ тема е „Човешкото семейство: общност на мира”, като в нея се обръща внимание на спешните въпроси, които човечеството трябва да разреши: сигурността и ролята на международните институции, разоръжаването, защитата на околната среда. Точно преди 40 години Папа Павел VІ дава началото на Световния ден на мира с намерението „Католическата църква да призове хората с добра воля да работят за мира. Това е времето на бомбандировките над Виетнам и „Пражката пролет”. В продължение на 40 години папите развиват посланието за мир в различни аспекти. За съжаление в света продължава омразата, насилието, тероризма и войната, а всеки ден смъртта присъства в новините. Именно затова Църквата и Папата продължават да призовават за мир и дават своя принос. Както ни припомня Бенедикт ХVІ, надеждата винаги е по-силна от омразата и смъртта.

*********
1.В НАЧАЛОТО НА НОВАТА ГОДИНА желая да отправя към всички мъже и жени в света моето горещо пожелание за мир, придружено от посланието за надежда. Предлагам на всички за размисъл темата, с която откривам това послание и която по специален начин усащам в сърцето си: Човешкото семейство, общност на мира. В действителност, първата форма и изява на общението между хората е всичко онова, което любовта ражда при връзката между мъжа и жената, решили да се свържат за винаги и да създадат заедно едно ново семейство. За това са призвани и народите тук на земята, които носят дълга да установяват помежду си отношенията на солидарността и взаимното сътрудничество, присъщи на членовете на единственото човешко семейство: “Всички народи – постанови Вторият Ватикански Събор – образуват една единствена общост и имат един и същ произход, защото Бог направи “целият човешки род да обитава по цялото земно лице (At 17,26), и тези народи имат също само една крайна цел, Бога” /1/

Семейство, общност и мир
2.Естествено формираното семейство, като интимно общение в живота и любовта, основано на бракосъчетанието между един мъж и една жена, /2/ ражда “първостепенното огнище на хуманизирането” /166/ на личността и на обществото”, /3/ “люлка на живота и любовта” /4/ Ето защо, семейството е разпознато, като първа естествена общност, “една божествена институция, която е в основата на човешкия живот, като протопип на всяка норма от социалния ред”. /5/

3.Истина е, че в един порядъчен семеен живот се упражняват някои основни съставни елементи на мира: справедливостта и бротолюбието, авторитетната функция на родителите, милосърдната грижа към по-слабите и баззащитни членове от обществото, болните, възрастните, подпомагането на житейските нужди, предразположението и приемането на ближния и, ако се налага, прошката. За това именно, семейството е първа и незаменима клетка във възпитанието за мира. Следователно, не е за очудване, че навлязлото в семейството насилие се окачествява за абстолютно неприемащо се. Освен това, когато се определя, че семейството е “първа и животворна клетка на обществото”, /6/ се дава една важна дифиниция. Семейството е основа на обществото: защото превръща в решаващи принципите за мира. Следователно, човешката общност не може да се абстрахира от приноса на семейството. Къде другаде човекът би могъл да се изучи да вкусва от неподправения плод на мира, ако не в първоначалното “гнездо”, което самата природа му подготвя? Лексиконът на семейството е лексикон на мира; винаги от него, е необходимо да се ползваме, за да не се отдалечаваме от благото мир. При инфлацията на езиковото съдъръжание и смисъл, обществото не бива да загубва и присъщата на мира “граматика”, която всяко дете приема от жестове и погледа на своята майка и своя баща, още преди изречените от тях думи.

4.Семейството, което има дълга да възпитава своите членове е носител и притежател на специфични права. Самата Универсална Декларация за човешките права, която постановлява придобиване на юридическата култура за истинската универсална ценност доказва, че “семейството е естествена клетка и основа на общността и има правото да бъде закриляна от обществените и държавните органи”. /7/ От своя страна Светия Престол разпознава едно специално юридическо достоинство на семейството, публикувайки Хартата за семейните права. В увода четем: “Правата на личността, дори да са определени, като права на индивида, притежават основно социално измерение, което намира в семейството своя първоначален и животворящ израз.” /8/ Оповестените в Хартата права са израз и прилагане на действие на естествения закон, записан в сърцето на човешкото създание и на човека придаден му от разума. Отричането или ограничаване на правата на семейството, замъглявайки истината относно човека, грози самата основа на мира.

5.Който дори несъзнателно възпрепятства семейната институция, умаломощава мира в цялата национална и международна общност, защото в същност отслабва главната “агенция” на мира.Това е един от аргоментите, които заслужават специално внимание и размисъл: всичко, което допринася за несигурността и за разпадането на семейството, базиращо се на Брака между един мъж и една жена, или онова, което пряко или коствено спира отговорното разположение за приемане на новия живот, т.е. това, което възпрепятства правото за първостепенната отговорност във възпитанието на децата създава обективна пречка по пътя на мира. Семейството се нуждае от дом, от трудова заангажираност и правилно признание на домашната родителска дейност, от училищно образование на децата, от равноправна за всички санитарна грижа. Когато обществото и политиката не се заангажирват и не се наемат с дълга да отдават в тези сектори помощ на семейството, се лишават от основния рисурс, допринасящ пак за мира. По специален начин, средствата на социалната комуникация, които притежават силно възпитателно влияние, носят и специалната отговорност за зачитането на семейството, изтъквайки очакванията и правата в съхранение на красивото в него.

Човечеството е едно голямо семейство
6.За да живее в мир, социалната общност е призована да се вдъхновява от ценностите, върху които се основава семейството. Това важи както за местната общност, така и за националните; валидно е за самата общност на народите, за човешкото семейство, което живее в същия общ дом, какъвто е земята. В тази перспектива обаче, не може да се пренебрегне факта, че семейството се ражда от отговорното и крайно “да” на един мъж и една жена и живее в същото това съзнателно “да” на децата, които постепенно идат, за да бъдат и те негови членове. Нужно е това съзнание да прерастне в споделен принцип и от онези, които са звани да формират общото човешко семейство. Нужно е да бъде дадено личното “да” на това призвание, което Бог е вписал в самата наша природа. Ние не живеем едни до други по случайност; всички като хора преминаваме един и същ път и следователно, вървим по него като братя и сестри. Следователно, от значение е, всеки от нас да се наеме да живее според личната отговорност пред Бога, разпознавайки в Него първоначалният извор на своята и на другите, същност. Достигайки това върховно Начало, което може да бъде прието като безусловна ценност у всеки човек се полагат перспекиви за съграждане на едно миротворно човечество. Без тази трасцедентална Основа, обществото е само едно присъединение на близки, което не е общност на братя и сестри, звани да формират едно необятно семейство.

Семейство, човешка общност и среда
7.Семейството има нужда от един дом, от една подходяща за него среда, в която да създадава свои връзка. За човешкото семейство този дом е земята, природната среда, дело на Бога Творец, която ни е поверена от него, за да я обитаваме в плодотворност и с отговорност. Трябва да се грижиме за околната среда: природата и всичко в нея е било поверено на човека, за да го опазва и стопанисва с отговорност и свободно, имайки винаги критерия, който насочва към общото благо. Да си човешко създание означава да носиш приоритетната ценност на цялото творение. Да бъде околната среда зачитана, следва да се приема материалната или животинска природа за по-важна от човека. По-точно, тя да не се приема егоистично за разположение на личните интереси, защото и бъдещите поколения имат правото да черпят от благата на творението, свидетелствайки същата независима отговорност, за която и ние носим дълг. Бедните не бива да бъдат забравени и изключвани при разпределението на универсалните блага на творението. Днес, човечеството е загрижено за бъдещото екологическо равновесие. Добре е, относно този проблем, преценките да се правят с внимание и усърдие, посредством диалога между експерти и мъдри, без идиологически намеси и пребързани заключения, и най-вече да се търси подходящия модел за устойчивото развитие, което гарантира благоденствие за всички, зачитайки екологическото равновесие. Ако съхраняването на околната среда изисква финансови суми, същите трябва да бъдат разпределени справедливо, като се държи сметка на различните нива на развитие в страните и на солидарността към бъдещите поколения. Предпазливост не означава избягване от личната отговорност и отлагане на решения; предпозливостта е преди всичко поемане на дълга да бъдат заедно разрешени проблемите и след очертаване на средствата, с отговорност да се поеме пътя, който трябва да бъде извървян с цел, заздравяването на връзката между човека и природата. Този, така да се каже съюз трябва да е огледало на сътворителната Божия любов, от която произхождаме и към която сме насочени.

8.От изключително важно значение, относно тази грижа е “да чувстваме” земята като “наш общ дом” и да изпълняваме личния дълг за служба в полза на всички,избирайки диалога, а не едностранните решения. Ако е нужно, възможно е да бъдат увеличени международните институции и заедно, да се стопанисва този наш “дом”; т.е., онова, което е от първостепенно значение е да назрее в съзнанието увереност за нуждата от отговорното сътрудничество. Проблемите, които се изпречват на хоризонта са сложни и сроковете напират. За да бъдат те ефикасно посрещани, нужно е дело по споразумение. Става дума за сектор, в който най-вече са необходими разширения и усилен международен диалог, посредством администрирането на енергийните рисурси на планетата. Един двустранен спешен дълг по отношение на това,
стои пред технологически напредналите държави: нужно е от една страна, да бъдат преоценени високите стандарти на потребителност, резултат на настоящия модел за развитие, а от друга страна, да бъдат взети мерки за подходящи инвестиции за диференцирането на енергийните източници и доброто тяхно им използване. Развиващите се държави са жадни за енергия и тази жажда бива уталожвана в ущърб на бедните страни, които поради недостиг в инфраструктури, също технологически, са принудени да разпродават на безценица притежаваните от тях енергийни рисурсий. Понякога дори тяхната политическа свобода се поставя под съмнение под формите на протекторат или условни ограничения, често унизителни.
 

Семейство, човешка общност и икономика.
9.В отделните семейства, основното условие за мира е те да се базират на здравата основа на духовните и споделяните морални принципи. Важното е обаче да се уточни, че семейството живее истинския мир, когато на никого не липсва необходимото, а семейното имущество – плод от труда на някои от членовете, спастяването от страна на други и активното сътрудничество на всички да е благоразумно стопанисвано в солидарни отношения, без разхищения и прахосване. Следователно, за семейният мир е нужно, от една страна, предразположеност и разтваряне за едно трасцедентално на ценности имущество, неизпразнено от съдържание, а от друга, мъдрата администрация на материалните блага и на междучовешките отношения. При случай, че тези условия липсват, последствията са подриване на взаимното доверие поради несигурните перспективи, които застрашават бъдещето на семейното ядро.

10.Същото това важи за онова необятно семейство, каквото е цялото човечество. Човешкото семейство, което днес е още повече обединено в процеса на глобализацията, се нуждае освен от главните споделени ценности, и от един вид икономика, която наистина и ефикасно да може да задоволява нуждите за общото благо и в неговите планетарни измерения. Отнасящото се до естествено формиралото се семейство се изявява от тази гледна точка особено внушаващо. Нужно е да бъдат облагодетелствани коректни и искрени отношения между хората и народите, които на всички ще дадат възможността да сътрудничат върху основата на равноправието и справедливостта. В същото време, трябва да се действа за едно мъдро и вещо ползване на рисурсиите и за едно равномерно разпределение на богатствата. В частност помощите, давани на бедните държави трябва да отговарят на критерии за здравата икономическа логика, избягвайки разхищения, които в крайна сметка са употребявани преди всичко за издръжката на скъпозаплащаните бюрократични структури. Нужно е също да се държи сметка за моралната нужда, икономическата организация да не отговаря само и единствено на законите за незабавна печалба, които често се оказват нехуманни.

Семейство, човешка общност и морален закон
11.Едно семейство живее в мир ако всички негови членове се придържат към една обща взамино споделяща се норма: тази, която отхвърля крайния индивидуализъм и свързваща всеки един с другия, при зараждането на хармоничното съсъществуване и целящото общо дело. Критерият, от само себе си е валиден също за по-широки и многобройни общности: местните, националните, и международните. За да съществува мирът е нужен един общ закон, който да допринася, свободата да бъде автентична, а не сляпото своеволничество. Този закон предпазва също слабият човек от подтисничеството на по-силния от него. В световното семейство на народите не са малко случаите на произволието, както вътре в отделните Държави, така и при връзките между тях. Не липсват и не малкото положения, при които безсилният е принуден да прикланя глава не пред изискванията на справедливостта, а пред силата на който притежава повече от него средства за мощ. Нужно е да се подтвърди: силата трябва винаги да е под дисциплината на закона и това трябва да е ориентир също за връзките между отделните Държави.

12.Относно естеството и функцията на закона, Църквата неведнаж е изказала своето становище: юридическата норма, която регулира връзки и отношения между хората, дисциплинирайки държанието и предвиждайки санкции срещу нарушителите, има за критерий моралната норма, която се съобразява и базира на естеството на нещата. Човешкият разум е способен да я разпазнава в нейните основни изисквания, изхождайки от сътворителното Божие Благоразумие, което е в основата на всичко. Тази морална норма, трябва да регулира избора на съзнанията и да напътства всяка постъпка и държание на човеците. Съществуват ли юридически норми за връзките между отделните нации, които формират световното семейство? Ако те съществуват, ефикасни ли са? Отговорът е: да, такива норми има, но за да бъдат те наистина действащи, нужно е да се изхожда от естествения морален закон, който е основа и на юридическата норма, в противен случай, тази норма е под властта на несигурни и временни решения.

13.Познанието на естествената морална норма не е някаква пречка за човека, който в самия себе си застава пред своята лична съдба, като се замисля и самопоставя въпроси относно вътрешната логика за съществуващите в него дълбоко вкоренени влечения и склонности. Дори с нерешителност и съмнения, той е в състояние да се добере и открие поне в неговите основни линии, този именно общо морален закон, който извън културните различия, позволява на хората да споделят помежду си по-важните аспекти на доброто и на злото, на правилното и неправилното. Нужно е да се стигне до този основен закон, впрягайки в търсенето му всичките наши най-добри интелектулани енергийни сили, без да се оставяме да бъдем обезкуражени от недоразумения и неправилни тълкувания. Вкоренените в естествения закон ценности са присъстващи, дори в разпокъсана форма и не винаги последователни при международните споразумения, при различните изяви на признатата универсална власт, в прилагането на принципите в хуманитарното право, включено в законодателствата на Държавите и в статутите на международните Институции. Човечеството не е “без закон”. При всички случаи, спешна е нуждата, диалогът относно тези теми да продължи, в стремежа да бъде включено и в законодателствата на Държавите признаването на основните права на човека. Разпространяването в света на културата на правосъдието, зависи от все по-ревностното свидетелство на международните норми, чиито характер е преди всичко хуманен, с цел да се предотврати свеждането им до обикновенни процедури, които лесно могат да бъдат изопачени поради игоистически или идеологически причини.

Превъзмогване на конфликти и разоръжаване
14.Днес човечеството изживява силни деления и сериозни конфликти, които хвърлят тъмна сянка върху неговото бъдеще. Обширни пространства на планетата са включени във все по-нарастващо напражение, докато опастността от увеличаване броя на Държавите, които притежават ядрени оръжия, поражда основателна загриженост у всеки отговорен човек. Все още са в ход много граждански войни в африканския Континент, въпреки че в него, не малко от Държавите са вече направили крачка напред в полза на свободата и демокрацията. Близкият Изток и днес е земя на конфликти и атентати, които засягат също Нации и граничещи райони, с риск да бъдат въвлечени във веригата на насилието. Общо казано, увеличава се броя на Държавите, включили се в надпреварата за въоръжаване: дори Нации, които са в процес на развитие, отделят една значителна част от техния мизерен вътрешен доход за снабдяване с оръжия. За тази злокобна търговия, отговорността е многообразна: има високо индустриализирани Държави в света, които се ползват със завидни пачелби от продажбата на оръжия и има олигархии, които властват в много бедни Държави, с цел да заздравят техните позиции посредством закупване на най-модерни и високо технологически оръжия. В тези така трудни времена, от значение е мобилизирането на хората с добра воля, за да бъдат постигнати конкретни споразумения с цел ефикасното разоръжаване, най-вече в сектора на ядрените оръжия. В този етап, при който поцесът за ядреното непроспространяване бележи крачка напред, нося дълга да призова отново Правителствата, да открият с неотклонна решителност преговори за прогресивното и договорено демонтиране на съществуващите ядрени оръжия. Като подновявам този апел си давам сметка, че той е ехо на споделените стремежи на всички онези, които носят в сърцето си бъдещето на човечеството.

15.Преди шестдесет години Организацията на Обединените Нации тържествено публикува Универсалната Декларация на човешките права (1948-2008). С този документ, човешкото семейство се противопостави на ужасите от Втората Световна Война, подтвърждавайки своето единство, което се базира на достоинството на всички хора и поставяйки в центъра на съжителството, зачитането на основните права на индивида и народите: това беше една решителна крачка в трудния и задължаващ поход към разбирателството и мира. Специално внимание заслужава също 25тата годишнина от приемането от Светия Престол на Хартата за правата на семейството (1983- 2008), както и 40тата годишнина от честването на първия Световен Ден на Мира (1968-2008). Плод на едно пророческо интуитивно усещане на Папа Павел VI, което бе продължено с увереност от обичания и почитан предшественик Папа Йоан Павел ІІ, честването на този Ден предложи в течение на годините възможността, посредством публикуваните за случая Послания да се развие от Църквата една просветляваща доктрина в полза на това основно човешко благо. В светлината на този именно многозначителен случай, призовавам всеки мъж и всяка жена да поеме с будно съзнание своята принадлежност към общото световно семейство и допринася, за да може съжителството тук на земята да е все по-ясно отражение на онова, от което зависи истинския и траен мир. Приканвам вярващите по света да продължат неуморно да отправят своите молитви към Бога, от Когото да просят върховния дар на мира. Християните знаят, че могат да се доверяват на посредничеството на Онази, която бидейки Майка на Божия Син, въплогил се и станал човек заради спасението на цялото човечество, е наша обща Майка.
На всички пожелавам весела нова Година!
Ватикана, 8 Декември 2007

1 Dich. Nostra aetate, 1.
2 CFR. Conc. Vat. II, Cost. past. Gaudium et spes, 48.
3 Giovanni Paolo II, Esort. Ap. Christifideles laici, 40: AAS 81 (1989) 469.
4 Ibidem.
5 Pont. Cons. della Giustizia e della Pace, Compendio della dottrina sociale della Chiesa, n.211.
6 Conc Vatt. II Decr. Apostolicam actuositatem, 11.
7 Art. 16/3.
8 Pontificio Consiglio per la Famiglia, Carta dei diritti della famiglia, 24 novembre 1983,Preambolo, A.

Превод: Кр. Кемалова