2007 за Бенедикт ХVІ: под знака на надеждата и увереността, че Христос побеждава злото

(28.12.07) - Една година водена от евангелската Надежда: така би могла да бъде синтезирана отиващата си 2007 г. за Бенедикт ХVІ, който през последните 12 месеца предложи на верните една своя втора енциклика и книгата “Исус от Назарет”. 2007 бе година на апостолическите посещения в Бразилия и Австрия, на Писмото до китайските католици, на Насърчението Sacramentum Caritatis и на обновения икуменически диалог и с мюсюлманския свят.

“Spe salvi”, “Спасени в надеждата”. Енцикликата за Надеждата бе публикувана в края на 2007 г., но цялата отиваща си година бе посветена от Бенедикт ХVІ на Надеждата. Всеки жест на неговото вероучителстване е една покана за надежда в Господа, в неговата Любов. На 8 януари се срещна с Дипломатическия корпус за традиционните поздрави в началото на годината. Папата поиска преди всичко да не бъде забравяна Африка. Подчерта трудностите, понякога драматични, които се изправят пред човечеството, от конфликтите до глада:

“Il s’agit d’un defi qui consiste à promouvoir et à consolider… “
Папата насърчи международната общност да “насърчава и утвърждава всичко положително в света и да преодолява, с добрата воля, мъдрост и упорство, всичико което наранява, унижава и убива човека”. Бенедикт ХVІ свидетелства надеждата на Христос към последните. Вълнуваща бе визитата в затвора за малолетни край Рим на 18 март. В същия ден, по време на молитвата Ангел Господен се спря на постсинодалното Насърчение Sacramentum Caritatis, публикувано на 22 февруари и обясни връзката между Евхаристията и християнската Любов, тема на неговата първа енциклика:

“Ето защо избрах като заглавие Sacramentum caritatis, връщайки се към една хубава дефиниция на Евхаристията от Свети Тома Аквински “Тайнство на любовта”. Да, в Евхаристията Христос пожела да ни дари своята любов, която го подтикна да поднесе живота си за нас на кръста”.
 
На 13 април, бе представена книгата на Папата “Исус от Назарет”. Става въпрос, както подчертава Йозеф Ратцингер във въведението, за плода на “един дълъг вътрешен път”. Само за няколко дни книгата става бестселър в целия свят. На 16 април Бенедикт ХVІ празнува своя 80-ти рожден ден, но подаръка го получихме ние. На литургията отслужена един ден преди това на площад Свети Петър, благодари на верните, които със синовна обич го придружават в неговото служене:

“Непрекъснато виждам с признателна радост колко е голяма редицата на тези, които ме подкрепят със своята молитва; които със своята вяра и обич ми помагат да изпълнявам моята мисия; които са снизходителни към моята слабост, които признават и в сянката на Петър благотворната светлина на Исус Христос”.
 
Следващата седмица, на 21 и 22 април е във Виджевано и Павиа, една пасторална визита под знака на обичания свети Августин, един модел винаги актуален за Божия народ. Един Светец, който ни насърчава да вярваме в любовта на Исус:

“В училището на свети Августин повтарям тази истина за вас като Епископ на Рим, докато с винаги нова радост, я приемам заедно с вас като християнин. Служенето на Христос е преди всичко въпрос на обич”.

 
Месец май е характеризиран от VІ-то международно апостолическо пътуване на Бенедикт ХVІ, който за първи път посещава Латинска Америка. Папата е в Бразилия от 9 до 14 май на 2007 г. за V-та Конференция на епископите от Латинска Америка и Караибите, свикана в Богородичния град Апаресида. Визитата на Папата дава един обновен мисионерски устрем на Църквата от континента. Един от по-силните моменти на бразилска земя Папа Бенедикт го изживя във Фаценда да Есперанса, една общност, където младежи наркомани се раждат отново благодарение на силата на евангелската надежда:

“Там, във Фадзенда да Есперанса, границите на света са наистина преодолени, погледът се отваря към Бог, към широтата на нашия живот и така се стига до изцелението”.

 
На 17 юни бе в Асизи по повод осмото столетие, от деня когато Свети Франциск посвещава живота си на Бог. Лятото на 2007 г. се отличава с публикацията на важни папски документи: на 22 юни Motu Proprio, с което се постановява, че за избирането на Светипетров приемник е необходимо множество от две трети от гласовете на кардиналите. На 30 същия месец, събитие с историческо значение: публикация на Писмото на Папата до китайските католици. На 21 декември, говорейки пред членовете на Римската курия, Бенедикт ХVІ изрази надеждата, че това Писмо ще отвори нова страница в отношенията между Рим и Пекин:

“Писмото бе прието с радост и благодарност от католиците в Китай. Изразявам пожеланието, че с помощта на Бог, то ще донесе очакваните плодове”.

 
Месец юли започна с публикацията на Motu Proprio Summorum Pontificum за употребата на “Римската литургия преди реформата от 1970 г.”. В писмо изпратено до всички епископи в света, Папата подчертава, че положителният довод за документа е “помирението” в Христовата Църква след разделенията от миналото. На 20 юли бе публикувано Посланието за Световния младежки ден в Сидни на тема: “Ще добиете сила от Светия Дух, който ще слезе над вас и ще ми бъдете свидетели”. Към младежта Бенедикт ХVІ отправи силно послание и от Лорето, където бе на 2 септември по повод срещата на италианските младежи:

“Вървете срещу течението: недейте слуша ласкателните гласове, които от много страни днес рекламират модели на живот белязани от арогантността и насилието, от самовластието и успеха на всяка цена, на показността и притежанието, за сметка на съществуването”.

 
От 7 до 9 септември Бенедикт ХVІ бе в Австрия за своето VІІ-мо международно апостолическо пътуване. Една визита завършила с поклонничеството в Богородичното светилище в Мариацел. “Водени и насърчавани от Мария – бе насърчението на Папата – нека изострим нашия християнски поглед”. Под знака на надеждата, признавайки трудностите, бяха словата на Папата по ключовите теми за икуменизма и връзките с мюсюлманския свят. Писмото до Икуменическата асамблея в Сибиу, отговорът на 138 мюсюлмански интелектуалци и теолози подчертават грижата на Папата за насърчаване на диалога основан върху Истината и Любовта. На 21 октомври, в Неапол, на междурелигиозната среща организирана от Общността Свети Егидий, подчерта, че “религиите трябва да предлагат ценна помощ за изграждането на едно мирно човечество”:

“Пред един свят разкъсван от конфликти, където понякога насилието е оправдавано в името на Бог, е важно да се подчертае, че никога религиите не трябва да бъдат пътища на омразата; никога, призовавайки името на Бог, не може да се оправдава злото и насилието”.

 
На 24 ноември Бенедикт ХVІ свика втория Консисторий за избирането на 23 нови кардинали, от които 18 избиратели. Техният географски произход, подчерта Папата, е израз на универсалността на Църквата. През 2007 г. бяха направени други важни назначения във Ватикана и в диоцезите. Сред тях ще припомним този на проф.Джан Мария Виан за директор на Осерваторе Романо и на библиста Джанфранко Равази за председател на Папския съвет за култура. Последните седмици на годината бяха осветлени от енцикликата “Spe Salvi”, един дар, който Папата направи за Коледа на християните, но също и на всички човеци с добра воля. Публикувана на 30 ноември, втората енциклика на Папата, също се превърна в издателски успех както и първата “Deus Caritas est”. Ето как на 2 декември, първа неделя от Предколедното време, по време на молитвата Ангел Господен, Бенедикт ХVІ обясни уникалността на християнската надежда:

“Човекът е изкупен от любовта, която прави добър и красив личния и социален живот. Затова голямата надежда, пълноценната и окончателната, е гарантирана от Бог, който в Исус ни посети и ни даде живота, и в Него ще се завърне в края на времената. В Христос се надяваме и Него очакваме!”
 
Една спасителна Надежда, която всички имат правото да познаят. Това е дълбокото значение на доктриналната Нота по някои аспекти на евангелизацията, публикувана на 14 декември. Документът, предупреждава Папата, припомня на всеки верен, че нищо не може да ни освободи от привлекателния ангажимент да разгласяме Благата Вест. Към сърцето на човека, надяващ се за мир, се обръща Папата в Посланието за 41-я Световен ден на мира, публикувано на 11 декември. Бенедикт ХVІ сочи централното място на семейството, истинска “агенция на мира”. Всеки мъж и всяка жена, призовава Светият Отец, трябва да осъзнае “общата принадлежност към единственото човешко семейство” и да се ангажира за “установяването на истинския и траен мир”.