Адвентът - пътепоказател в живота: проповед от о. Кжищоф Кужок за ІV Предколедна неделя

IV Адвентна неделя -

 
„Исус ще се роди от Мария, сгодена за Йосиф, потомъка Давидов”.
Матей (1,18-24)

 
Скъпи братя и сестри, нека Господ да ви дари мир!
Йосиф си имал собствени житейски планове. Искал да основе семейство. Чакайки деня на бракосъчетанието, с радост е поглеждал своята годеница – Мириам. Негово виждане за живота със сигурност не е било много по-различно от онова, което са имали неговите приятели. Въпреки че бил човек с дълбока вяра, неговия живот бил акостирал на пристанището на настоящото ежедневие. Искал добре да изживее годините си, да възпита деца, да доживее внуци и с чувство да добре изпълнен дълг - да почива в мир при прадедите си в гроба.


Но Божията намеса изцяло променила неговите представи за живота, откривайки пред очите му друга действителност, която е свързана повече с вечността. Бог поставил в ръцете му Своя Син с Неговата Майка, правейки го отговорен за тяхната съдба на земята. Първоначално този скромен дърводелец от Назарет не разбирал много от това, което Бог очаквал от него, но в праведността си не е можел да каже „Не” на Бога. И така, той се съгласил Бог да реализира Своите планове посредством неговото участие в един от епизодите, които касаят вечността.


Няма начин набожният Йосиф да не е чул за красотата и съвършенството на Царството на Месията. Сигурно много неща е научил и от своята съпруга Мария, въведена от Светия Дух много дълбоко в Божиите планове от за спасението на света. Но за него едно нещо остава дълго време в тайна: защо пътят, който води към този чудесен план, трябва да е толкова труден? Например с бременната си жена в последните седмици преди да се роди рожбата, трябва да пътуват от Назарет към Витлеем. Там техните близки се държат с тях много грубо и неприятно. Накрая Месията, Божият Син, се ражда в пещера, тоест в условията които противоречат на човешкото достойнство.


Скъпи братя и сестри, на нас ни се струва, че към прекрасния Дворец трябва да води не по-малко красив път - широк, равен, удобен. Ние не можем да си представим, как до царския палат би могло да се броди по кален път, да се прескачат препятствия понякога надхвърлящи човешките възможности. Към царския дворец се пътува в прекрасна каляска или луксозен автомобил. Пътят и дворецът са едно. Само че Господ Бог руши тази наша представа. Според Него, първокласният път - широк и удобен, води към пропаст и вечно нещастие. Към вечното щастие, според Божите проекти, води пътят, който е тесен и труднодостъпен.


Защо става така? Бог счита пътя към спасението за инструмент за усъвършенствуване на човека. В препятствията, в победата над тях, узрява човешкото сърце за вечния живот. Само този, който не се страхува от трудностите и от саможертвата, само той ще успее да стигне в Дома на Небесния Баща.


В светлината на Божието Откровение хората се делят на две категории. Едните избират радостта от самото пътуване и затова предпочитат този удобен път. Тях не ги интересува целта, към която вървят. Животът е ориентиран само към преживяване на разкоша от пътуването – това е тяхната цел.


Другите избират целта, към която пътят води. Представата за вечния живот, която е начертана от Бог, ги мобилизира да приемат борбата с всички трудности по тежкия път, само и само да достигнат обетованата земя.


Адвентната среща със Свети Йосиф ни призовава да се замислим над собствената ни представата за живота. Какво сме и накъде сме се насочили? Дали към образа на удобния път, ограничен само в рамките на настоящия живот, или искаме да постигнем онзи образ на живота, който Бог разгръща пред нас? Ако решим да се насочим към Двореца на Вечния Живот, който е домът на Небеснияни Отец, дали сме готови да се сблъскаме с препятствията, които ще изникнат на пътя, водещ към него? Няма друг начин да се докаже автентичността на вярата и любовта, освен да се върви по този стръмен и труден път, водещ към небето. Откри ни го самия Божи Син, Който започна завръщането Си в дома на Отца от Витлеемската пещера.
Амин.