Бенедикт ХVІ припомни пред Римската курия църковните събития от 2007 г.: известието на Евангелието изцелява човечеството от раните на секуларизацията

(21.12.07) Един поглед към отиващата си година и събитията, изградили една нова историческа година за Църквата и за нейната мисия в света против “натиска” на идеологиите и на секуларизацията. Този бе смисълът на дългото слово на Папа Бенедикт ХVІ, който прие днес членовете на Римската курия за традиционната размяна на коледни поздравления.

Има една част от човечеството, която е забравила обещанието на Христос: “Ето аз съм с вас през всички дни до свършека на света”. Поставила го е далеч от своята съвест, оставяйки се да бъде подведено от секуларизираните сили и от идеологически самонадеяности, целящи да заменят присъствието на Бог в човека и в света само с “рационалността”. Против тези отклонения стои Църквата със своята мисия да бъде вестител на Евангелието, силна с посланието на мира, донесено преди две хиляди години от един Бог Детенце. На тази апостолска умора и на радостта, която я придружава се спря Папата, правейки преглед на фактите и събитията от 2007 г.: от пътуването в Бразилия до това в Австрия, от писмото до Китайската Църква до това в отговор на мюсюлманските лидери. Факти придружени от въпросите и отговорите насърчени от това, което вярата прави, когато човекът успява да срещне Бог в своята душа. Конкретен опит, където човешката дейност е тази, която осветлява една по-дълбока истина. Първият пример, вечерта прекарана от Папата с бразилските младежи на стадиона Сан Паоло по време на апостолическата визита в Бразилия:

“Съществуват масови прояви, които имат само ефекта на едно самоутвърждаване; в тях се оставя да бъдеш въвлечен от опиянението на ритъма и на звуците, стигайки до черпенето на радост само от самите себе си. Там обаче, ни се отвори душата; дълбокото единение, което през тази вечер се установи спонтанно между нас, бидейки заедно, доведе до състоянието да бъдем едни за други. Не бе едно бягство от всекидневния живот, превърна се в силата животът да се приеме в един нов свят”.
 
Тази е християнската “разлика”. Едно множество изпълнено с ентусиазма, който, каза Папата, става “един жив опит на единение”. Но за Светия Отец пътуването в Бразилия предложи много точки за размисъл. Така канонизацията на Фрей Галвао става знак на святост влизащ в историята. Или посещението на “Fazenda da Esperanca”, където усмивката завърнала се върху лицето на бившите роби на дрогата, е отражение на божествената красота, която блести в околната природа:

“Трябва да защитаваме сътворението предвид не само нашата полза, но заради самото него – като послание на Създателя, като красив дар, който е обещание и надежда. Да, човекът има нужда от трансецентното. Достатъчен е само Бог, бе казала Тереза Авилска. Ако Той липсва, тогава човекът трябва да се опитва сам да преодолее границите на света, да отвори пред себе си неизмеримото пространство, за което е създаден. Тогава, за него дрогата става почти необходимост. Но твърде скоро открива, че това е една илюзия, един присмех, би могло да се каже, който дяволът прави на човека”.
 
И още, срещата с епископите от Бразилия в катедралата на Сан Паоло или откриването на Конференцията в Апаресида. Тук Бенедикт ХVІ подчерта още веднъж основните принципи на своето вероучителстване: светът има нужда от истина и любов, но не като абстрактни разяснения, а като плод на живата и витална среща с Христос:

Освен това, отбеляза Бенедикт ХVІ, Църквата вярва и в сътрудничеството с всички религии, имащи присърце “насърчаването на мира в света”. Свидетелството за този ангажимент се съдържа в отговора изпратен от Папата до 138 мюсюлмански лидери:

“С радост отговорих изразявайки моето убедено присъединяване към тези благородни намерения и подчертах необходимостта от един съвместен ангажимент за защита на ценностите на взаимния респект, на диалога и на сътрудничеството. Споделеното признание за съществуването на един единствен Бог, Създател и универсален Съдия за поведението на всекиго, представлява предпоставката за една съвместна дейност в защита на фактическия респект към достойнството на всяка човешка личност за изграждането на едно по-справедливо и солидарно общество”.
 
Един диалог, който през отиващата си година написа една историческа страница чрез писмото изпратено от Папата до католиците в Китай:

“Посочих някои насоки за разрешаването, в дух на единение и истина, на деликатните и комплексни проблеми в живота на Църквата в Китай. Посочих и готовността на Светия Престол за един конструктивен диалог с гражданските власти с цел намирането на разрешение на различните проблеми свързани с католическата общност.
 
“Чудесното” посещение в Австрия, белязано от лошото време, станало – както пише Осерваторе Романо – “дъжд на вярата” и срещата с младежите в Лорето бяха за Бенедикт ХVІ другите знаци на радост и християнска надежда през 2007 г. заедно с визитата в Неапол, “град на човешка топлота”. С тези мисли и със сърце отворено за Рождественското послание, Папата завърши словото пред Римската курия, с мисълта за днешния свят и за вярата в бъдещето:

“Разбира се, не трябва да се заблуждаваме: проблемите, които налага секуларизмът на нашето време и натискът на идеологическите самонадеяности, към които клони секуларизираната съвест с нейната претенция за окончателната рационалност, не са малко. Ние знаеми познаваме умората на борбата, която ни е наложена в това време. Но знаем също, че Господ изпълнява своето обещание: ‘Ето, аз съм с вас през всички дни, до свършека на времената’”.