Най-красивият ден през годината - проповед от о.Кжищоф Кужок за ІІІ Предколедна неделя

III Адвентна неделя
"Ти ли си Оня, който има да дойде, или другиго да чакаме?"
Матей 11(2-11)


Скъпи братя и сестри, нека Господ да ви дари мир!
Няма друг човек, който да е получил толкова похвали от Исус, колкото Иван Кръстител, син на Закхария. Дори за Своята Майка Христос не е изрекъл публично толкова хубави и топли думи, както за него.


Предполагаме, че ги е свързвало не само роднинството, но и приятелството. Тази тайна със сигурност я е знаел техният общ ученик, Иван, син на Зеведей, автор на четвъртото Евангелие. Иван Кръстител, виждайки колко много се увеличава популярността на Исуса, се радва, и както е характерно за добри приятели - доброволно Му отстъпва място.


Светото Писание не ни говори много за това приятелство между Исуса и Иван Кръстител. Знаем само, че връзките от това приятелство се коренят още в срещата на техните майки - Елисавета и Мария, когато и двете са преживявали бременността си. Кой знае, дали Иван не е бил най-добрият Исусов приятел на земята? Обединявала ги е общата мисия. Иван подготвял почвата за дейността на Христос. И правел това много добре. Днес виждаме как неговата мисия привършва и как е в затвора, очаквайки присъдата. Исус, виждайки, че дните на приятеля му са вече преброени, се изказва за него с много похвални думи: ”Помежду родените от жените няма по-голям от Иван Кръстител”.


По време на Адвента Църквата ни приканва да се срещнем с Иван Кръстител и да се замислим по-дълбоко върху тайната на приятелството. То е като съкровище, единствено и малко, което си струва човек да се старае да притежава тук, на земята, понеже то улеснява срещата с Бога. Приятелството е зряла форма на любов, базираща се на сътрудничеството и обичта към истината.


Не всяка любов има късмета да се превърне в приятелство. В любовта хората се срещат лице в лице, гледат се в очите, носят в себе си нещо като обожаване. В любовта съществува опасността от „егоизма на двамата”. Докато приятелите са рамо до рамо, те се вглеждат не в себе си, а в задачите, които имат да вършат. Приятелите са свързани общата цел и един на друг си помагат за реализиране на общата задача.


Скъпи братя и сестри, ако някой от вас търси приятели, нека да насочи своя поглед върху хората, които са потънали в работа, които вдигат рамене при отговорността на поверената им задача. Ако се породи чувство за съпричастност към техния труд, появява се и знак за готовност за срещата с приятел. Не винаги това трябва да е буквална помощ. Тя може да бъде скрита в благоразположението, молитвата, жертвата, но трябва да има някаква форма на сътрудничество. Мързеливият човек не може да бъде приятел.


Вторият елемент, необходим за приятелството, е привързаността към истината. Приятелството се базира на доверието, а то е възможно само когато в основата му е истинността. Точно такъв тип отношения са характерни за Иван Кръстител и Исус. И единият, и другият подпечатват истината с мъченическата кръв. Непоколебим приятел може да е само този, който оценява истината по-високо от настоящия живот.


В подготовката за преживяване на празника Рождество Христово, е препоръчително да се спрем в задълбочено размишление върху историята на нашите приятелства в живота ни. Дали търся приятел? Дали съм го намерил? Дали не съм го загубил по собствена вина? Защото е важно да се открият тайните на нашите успешни и неуспешни приятелства, когато израстваме за срещата си с Бога. Във всяка Евхаристия, Исус ни казва: „Вие сте мои приятели(…) Вече не ви наричам слуги (…) но ви наричам приятели”.


Рождество Христово - това е спомен от рождението на нашия най-добър Приятел. Може ли да има по-красив ден през годината? Амин.