Папата на генералната аудиенция: Св. Паолин от Нола и Църквата –Тайна за сакровенното единение с Бога

(12.12.2007) В залата във Ватикана – Павел VI, днес Светият Отец даде предпоследната преди Рождество Христово аудиенция за многобройните поклонници от цял свят. Този път древната църковна фигура, която Папата предложи за съзерцание бе св. Паолин от Нола живял пред вековете IV и V успял да достигне върховните стъпала на апостолата на милосърдието. Св. Паолин се е отличил и с умението да бъде близък събеседник и приятел на велики за времето и до днес църковни отци, като св. Амврозий и св. Августин. Наричан “епископът с голямото сърце” е успявал да бъде “близо до народа и да утешава всеки в трагичните моменти на варварските наществия. Негово Светейшество прекоси целия живот на този първо монах и след това въздигнат в епископско достоинство верен на Бога. Той се е родил в Бордо – Франция и преди да приеме в обятията си Исус и да изпълни сърцето си с християнската вяра е бил един виден и обещаващ завидна кариера – политик.

**********

“Докато – каза Папата – той е влагал енергия и сили в строежа на земния град, в един момент открива пътя към небесния. Срещата му с Исус е първата крачка в трудния, но плодотворен поход, по който не престава да сее опит и да превъзмогва изпитания. Не задоволява политическите изисквания и тази негова позиция го подлага на страдания, които обаче не всяват нито страх, нито немощ”.

Както допълни Светият Отец, в живота на Паолин от Нола е отбелязан един болезнен епизод. След свързването му в брак с благородницата Теразия, първото и единствено дете отлита на небето само няколко дни след раждането му, факт, който силно разтърства човешките и бащини чувства и извежда до категоричното решение. Ошелническият живот е пред Паолин с цялата своя действителност. Физическото въздържание и целомъдрената братска връзка със съпругата от този момент е избор и съгласие на двамата. Силната милосърдна обич и грижа към бедните за “апостолът на братолюбието” е първостепенна мисия.

“Обръщането на Паолин към Бога Отец силно изненадва неговите съвременници. Учителят му тогава Аузоний приема тази стъпка като изневяра и това го извежда до яростно отношение към онзи, в когото е полагал надежа за валиден политически принос. Упреква го и го унижава с презрение, че Паолин подценява земните блага, които безотговорно разпилява за непознати и невидни. На всичко това, Паолин отговаря кратко и ясно: земните блага повишават своята стойност, когато са използвани за върховната цел на братското споделяне, грижа и обич”.

В едно писмо, св. Паолин споделя:

“Отказването и продажбата на временните земни блага не е крайното постигане на моята цел, а само едно начало.”

Така, до последния дъх от живота си той не престава да приема в своя дом всеки беден, не се ограничава само с даване на волни пожертвувания, обича най-малките братя и сестри Христови и страда със страдащите. Живяното от св. Паолин богословие е едно преплитане на Божието Слово, от което изпъква и значението на Църковната общност, която не е друго освен тайна на единението в името на Господа Отец – Исус.

“Това свидетелство на св. Паолин от Нола – каза към края Папата - ни помага да доловим смисъла на Христовата Църква, такава каквато ни я представя Вторият Ватикански Събор, т.е. като Тайнство на съкровенното общение между човека и Бога, като неразривно и вечно духовно приятелство" – обобщи Бенедикт XVI, след което поздрави групите поклонници и даде Апостолически Благослов.

Ред. Кр. Кемалова