Интервю на митрополит Кирил, отговарящ за външните отношения на Московската патриаршия, за ватиканския ежедневник “Osservatore Romano”

(08.12.2007) - Смоленският Митрополит Кирил, отговарящ за външните отношения на Московската патриаршия бе на официално посещение в Рим от 5 до 8 декември по повод патронния празник на руската православна енория Св.Катерина Александрийска. На 7 декември той бе приет на аудиенция от Папа Бенедикт ХVІ. В интервю, дадено за ватиканския ежедневник „Osservatore Romano” , митрополита не скрива проблемите в икуменическия диалог, но и метафорично нарича християнското единение „общ строеж”, който трябва да бъде изграден тухла по тухла. Според митрополит Кирил, срещата му с Папата е една от тези „тухли”, които ще позволят извършването на нови важни стъпки в изграждане на християнското единeние. Интервюто на ватиканския журналист Джампаоло Матеи е публикувано в днешния брой на "Osservatore Romano".


Какво е състоянието на отношенията между Московската патриаршия и Католическата църква?
Много положително. Както бе за мен срещата с Папата. В нашата програма присъстват много важни теми, като насърчаване основните ценности на човешкия живот, които тревожат цялото човечество, а не само Русия. Смятам за положително и нашето сътрудничество на ниво международни организации, като ООН, Съвета на Европа и Европейския съюз.


Вашата положителната оценка отнася ли се и за икуменическия процес?
Да, това може да се види, съзнателно проследявайки всичко което направихме заедно през последните години. Оценката за нашите усилия със сигурност е положителна. С благослова и насърчението на Папа Бенедикт ХVІ и на Патриарх Алексий ІІ, ние се чувстваме готови да продължим и засилим взаимния диалог.


Какво можете да кажете за богословския диалог?
Признаваме, че в богословския диалог съществуват определени трудности между нас. Но същевремнно смятаме, че диалога е най-доброто средство за намиране общо решение на съществуващите проблеми. А ние желаем да диалогираме с Католическата църква. Съзнаваме важното значение от развитието на двустранните отношения. Считаме за полезно да направим още по-тясно нашето сътрудничество в широкото поле на диалога между религиите.


Във Вашите думи се долавят оптимизъм и надежда за отношенията на Московската патриаршия и Католическата църква.
Постепенно израстваме в този оптимизъм и надежда. За нас срещата с Папата несъмнено представлява много важен етап в нашите отношения. Затова в края на моята визита напускам Рим с чувство на надежда. Пожелавам на Папата добро здраве, много енергия и Бог да му помага във върховната му мисия.


Вие говорихте за християнското единение, като за строеж, който трябва да бъде съвместно изгражден, стъпка по стъпка. Коя е следващата „тухла”, която трябва да бъде поставена?
Трябва да се направи една решителна стъпка: да се разбере, че в действителност не сме чужди един другиму. Католиците не трябвя да бъдат чужди за православните и православните не трябва да бъдат чужди за католиците. И ако не сме чужди между нас, няма да се чувстваме неприятели, а точно обратното. Имаме нужда едни от други. Не трябва да забравяме, че Исус Христос поиска единение между неговите последователи. Ние сме едно семейство и споделяме същите християнски ценности. Католици и православни все повече придобиват съзнанието, че принадлежат към едно семейство. Това е положителна констатация и стъпка напред.


Как могат да се извършват нови стъпки напред?
В атмосфера на доверие, приятелство и неотчужденост, което всички жеалем и за което работим. Такива стъпки вече са направени, въпреки че проблемите остават. Трябва да имаме надежда, да се молим и работим заедно.


Кои са най-значителните стъпки направени напоследък?
Например, факта че се намирам в Рим за патронния празник на православната руска енория, посветена на Св.Катерина Александрийска, която е в процес на напреднал строеж. Също така тържествените чествания и прекрасния концерт в римската базилика Дева Мария на Ангелите и Мъчениците в който участва мъжкия хор на манастира Св.Даниил в Москва, който е синодалната резиденция на Патриарх Алексий ІІ. Тези взаимни посещения са вече нещо нормално и постоянно: да бъдам заедно, означава че не сме чужди. Разговараме по между си. Имаме постоянни и винаги открити канали за комуникация. Тази обмяна е много положителна, тъй като помага за съзнанието, разбирателството и сътрудничесвото за посрещане на проблемите, които съществуват и не бива да бъдат скривани.


След епископското ръкополагане на новия католически архиепископ в Москва, Вие казахте пред „Osservatore Romano” ,че „е настъпил е часът за разчупване на ледовете”. В какво се състои това размразяване?
Очакваме и пожелаваме положително развите в нашите отношения, за да могат най-сетне руските католици да живеят в мир с руските православни. В една голяма страна, като Русия, в която съжителстват много християнски изповедания и различни религии, от голямо значение е искреното желание за диалог. Католици и православни все повече се чувстват единени пред многобройните предизвикателства на съвременния свят и секуларизацията. Това трялва да ни окуражи да свидетелстваме заедно християнските ценности в обществото. Техническият прогрес и социалните промени създават условия за по-удобен и охолен материален живот, но не допринасят с нищо за духовния живот на хората. Това е полето за работа, което има нужда от нашето единство. Заедно, можем по-добре да известяваме същността на християнската вяра”.