2007-12-07 11:56:09

Промяната започва от самите нас - проповед от о.Кжищоф Кужок за ІІ Предколедна неделя


II Адвентна неделя: Покайте се: царството Божие е близо
Матей (3,1-12) RealAudioMP3


Скъпи братя и сестри, нека Господ да ви дари мир!
Един млад, много способен държавен служител, на когото много му вървяло в живота, се наслаждавал от шофирането на новия си «Мерцедес». Карал доста бързо. Наблюдавал с дясното си око деца, които крояли нещо между редицата от автомобили пред него. Струвало му се, че е забелязал нещо необикновено, затова намалил скоростта. Когато наближил децата, те се скрили. Дори не забелязал, когато към него полетяла една тухла, която се ударила в дясната врата на автомобила. Инстинктивно натиснал спирачки, изскочил бесен от атвомобила и се насочил към мястото, където били децата. Хванал онова, което било най-близо до него, притиснал го до автомобила и му изкрещял: »Видя ли какво направи? Това е новата ми кола, знаеш ли колко ще трябва да платиш за това?» Момчето, задавено от сълзи, извикало с тревожен глас: «Господине, моля да ми помогнете… Моля ви, не знаeх какво да направя и затова хвърлих тухлата, понеже никой не искаше да спре». Уплашено, със сълзи на очите, момчето му показало лежащoто до друг автомобил дете. „Това е моят по-голям брат. Той е инвалид и падна от количката, а аз не мога да го повдигна. Твърде тежък e. Дали бихте могли да ми помогнете, господине?» - помолило шофьора плачещото момче. Дълбоко трогнат от необикновената ситуация, служителят вдигнал лежащия инвалид, усещайки как гърлото му се свива от срам и съчувствие. Погледнал автомобила си и видял, че всъщност щетите не са големи, освен няколкото малки драскотини. Хлапето, радостно се обърнало към младия господин казвайки: «Много ви благодаря, нека Господ ви помага!». Шокиран от случилото се, младият служител не знаел какво да каже и само с погледа си изпратил отделачаващите се деца. Качвайки се обратно в колата, погледнал още веднъж драскотините и решил никога да не поправя надрасканото. В същото време сякаш някакъв глас му казвал тихо: «Не бързай толкова през живота си, защото не е нужно някой да хвърля тухла по теб, за да го забележиш!»


Господ Бог живее в нас и ни говори. Понякога трябва да хвърли тухла по нас, когато нямаме жалание да го слушаме, за да намалим скоростта в живота си и да се вслушаме какво има да ни каже. Решаваме ние – искаме ли да Го чуем или не? Днес ни говори чрез устата на Йоан Кръстител: »Покайте се, понеже е близо Царството небесно». Може би изневерихме на това Царство чрез смъртни грехове? Може би това Царство едва диша, изпаднало в летаргия. Може би е слабо, може би е покрито с прах от ежедневното бързане.


Потресаващи са думите на Йоан Кръстител. Потресаващи и нечути. Ето чухме ги и днес в Евангелието и какво? От едното ухо влезе, а от другото излезе. Толкова предколедни периоди преживяхме, с толкова възможности за промяна на живота и за обръщане, дадени ни от Бога. И какво? Йоан продължава да вика в пустинята на съвременния свят. Никой не се отнася сериозно към неговите наставления. Наричат го катастрофил, понеже никой не иска да признае, че има какво да изправя в живота си, да промени, да прочисти… Свети Йоан вика, а светът гледа на него като на чудо, като на отшелник, извънземен. Когато някой го слуша, не взима думите му насериозно и с желание да изправи собствения си живот, а колко по-голямо е желанието да изправяме живота на другите. Толкова много желаем да поправяме другите… А аз самият ще се поправя ли? Нямам нужда от промени.


Човек трябва да бъде много смирен, за да приеме думите на Св. Йоан и да признае, че той е прав. Но за това още е необходимо да не се правим на глухи. В бързината на предколедната подготовка, покупки и грижи, не остава време за размисъл, за вслушване в толкова на пръв поглед далечни неща. Преди 2000 години се е родил Спасителят, но учудващо малко хора са Го приели, и то хора, изповядващи вярата си в Него! По техните пътища все още има твърде много завои, технитят живот е все още много усложнен. Техните уши са изпълнени с шума и трясъка от ежедневието, а сърцата им - твърди като камък.


Къде е пшеницата и къде са плевелите в живота ми? Дали трябва да чакаме последния съд, за да направим тази селекция? Нека по-често се връщаме на думите на Св. Йоан Кръстител и се опитаме да намалим темпото на живота си. В тишината говори Бог. Това са блажени моменти. Вместо да се подготвяме за празниците, можем да се подготвим за идването на Господа! Една от първите крачки е активното участие в адвентните тридници, искрената изповед, да не бъдем безразлични към Христос, който чука на вратата на сърцето ни. Бог идва непрекъснато в душата ни чрез своята спасителна благодат. Става въпрос да не изпусна тази възможност, да я пренебрегна. Трябва да застана пред Бог.

Не е вярно, че не може нищо да се направи срещу злото. Светът може да е по-добър, но при условие, че започнем промяната от самите нас, от собственото си сърце. Както казва Александър Солженицин, «линията, разделяща злото от доброто, не минава между държавите, между класите, между партиите. Тя преминава през всяко човешко сърце, без да подминава никого». Една от адвентните песни казва: »Да подготвим пътя за Господа – да изправяме пътеките Му, да променим своя живот и да се отвърнем от злото». Амин.








All the contents on this site are copyrighted ©.