Интервю на Вселенския патриарх Вартоломей І за ватиканския ежедневник „Осерваторе Романо

(30.11.2007) - Ватиканският ежедневник „Osservatore Romano” публикува в броя си от 30 ноември интервю с Вселенския патриарх Вартоломей І по повод първата годишнина от визитата на Папа Бенедикт ХVІ в Истанбул. В увода, авторът на интервюто, журналиста Джампаоло Матеи, припомня положителната оценка на Вселенската патриаршия за документа от Равена, като обща база за диалога между католици и православни. Матеи обръща внимание на една особеност: патриаршеското седалище в Истанбул се нарича Rum pаtrikhanesi, тоест Римска патриаршия. „Факт, който припомня, че единението между християните е залегнало в общия корен на тяхната история”.


Ваше Светейшество, вечерта на 29 ноември миналата година, след срещата Ви с Папа Бенедикт ХV,І казахте развълнуван в катедралата Св.Георги: „Днес прегърнах Петър, аз който към наследник на Андрей. Какво мога повече да кажа, за да изразя моята радост?”. Една година след тези думи, какво можете да кажете?
Бих отговорил както тогава: мога само да благодаря на Бог за дара на тази среща с Бенедикт ХVІ. Тя е дар за всички християни. Срещата бе едно събитие на надеждата и знак в историята.


Какви спомени имате от визитата на Папата във Вашето патриархално седалище?
Преди всичко, искам да потвърдя че съм истински благодарен на Негово Светейшество Бенедикт ХVІ за посещението преди една година в деня на празника на нашия покровител св.Андрей. Все още изпитвам голямо признание. Тази визита представлява много важна стъпка напред в нашите братски отношения. Освен това, като цяло, тя даде много важен принос за диалога между религиите. За всички нас бе повод за опознаване и приятелство. Несъмнено, за Патриаршията тя бе исторически ден. Историческа остава и визитата на Папата за срещата между културите и религиите и за цялата страна, която е кръстопът между Европа и Азия и има важна роля в диалога. Бих казал, едно съвършено място за изграждане на един постоянен център за диалог между различни религии и култури.


Какво е състоянието на икуменическия процес?
С голяма тъга споделям, че все още не можем да честваме заедно Светите Тайнства и се молим да дойде денят в който това сакраментално единство изцяло да се осъществи. Пътят към християнското единение е ценна отговорност. Една отговорност, която може да се поеме изцяло, само ако бъде споделена братски между всички. Историята на последното хилядолетие болезнено ни напомня за тази действителност. Изразяваме желанието да продължим, без колебание, нашия общ път в дух на любов и преданост, към истината на Евангелието и общата традиция на светите църковни отци, за възстановяването на пълното единение на нашите Църкви. Това е волята и заповедта на самия Христос.


Междувременно, богословския диалог е подновен, както преди една година пожелахте в общата Декларация с Папата?
Богословският диалог е подновен и са направени значителни стъпки напред. Всеки трябва да положи усилия за съхраняване на своите традиции и същевременно да търси сближението. Не знам какво ни очаква за в бъдеще. Нужни са искреност и смелостта на всички, за да се върви напред. Съществуващите трудности са известни, но от всички страни се чувства желанието и волята диалога да продължи. Налице са приятелството, братството, както и задължението диалога да продължи по всички въпроси, които все още възпрепятстват пълното единение и споделянето на общата литургична чаша.


Какво означава да се диалогира?
Сметам, че диалогът е необходим в съвременната епоха. Само така можем да разберем всеки човек и мислите му. Богословските и религиозните различия не могат да бъдат пречка за комуникацията с нашия ближен. Дълбокият смисъл на диалоа се състои въвфакта, че другият не е чужд, а Божие творение. За мен диалогът не е заплаха, а радост, защого чрезнего можем да видим образа на Бог. Естествено, диалогът може да бъде воден в неолходимите граници и пространство, за да не се отдалечи от истината и вярата оставени ни от предците. Любовта трябва да бъде изразена заедно с уважението към свободата на другия, както и свободата трябва да бъде изразявана чрез любов. Като цяло, чувстваме спешната нужда от единението и го търсим чрез диалога, молитвата и ежедневния църковен живот.


Какъв тип диалог е необходим?
Нужен е честен и сериозен диалог, съзнавайки факта, че например културите не диалогират пряко, а посредством хора, които представят традиции и култури. Именно затова е по-добре да се говори не за диалог между културите, а за култура на диалога. Единственото, което може да възпре насилието и улесни разбирателството е мирното съжителство на отделните хора и народи. И ако всичко това е валидно за културите с голямо право е валидно и за религиите. Използването на религиите, като средства на политиката, няма нищо общо с истинската вяра.


Понякога, на насилието се приписва религиозен смисъл.
Войната, водена в името на религията, в действителност е война срещу религията. Много е важно да се положат усилия за премахването на насилието, независимо от къде идва, и се направи всичко възможно в света да господства мира. Днес много се говори за сблъсъка между цивилизациите и на него се приписва, поне отчасти, насилието в разнообразните му форми и на различни нива. Никога и поради никаква причина не трябва да се прибягва до насилието, тъй като е антиценност и не може да защитава и насърчава другите ценности.


Казахте, че молитвата заема централно място по пътя към единението.
В патриаршеската катедрала Св.Георги са се молили за единението трима Папи.След векове на неприятелство между християнския Изток и Запад, Павел VІ дойде през юли 1967г., след като три години преди три години се срещна с Патриарх Атенагорас в Йерусалим. През 1979г. дойде и Йоан Павел ІІ, приет от Патриарх Димитриос І, а миналата година дойде и Бенедикт ХVІ, като символичен жест в началото на своя понитификат, както своя предшественик. Лично аз много пъти съм посещавал Рим (няма да забравя дарението от мощите на св.Григорий Назиански и св.Йоан Златоуст)и Асизи, където се срещнах с Папа Йоан Павел ІІ, както и Неапол, където можах да прегърна Бенедикт ХVІ. Винаги сме се молили за единението.


Какво е значението на тези срещи?
Тези исторически посещения са повод да се култивират в дълбочина нашите отношения и да се приближим към общата литургична чаша.Това желание може да се превърне в реалност, чрез нашите усилия, нашите молитви и нашата настойчивост. Не може да не стане реалност, тъй като това е волята на нашия общ Господ, който преди страданието и кръстната смърт изпроси от Небесния Отец: всички да бъдет едно. До идването на този светъл ден трябва да сме в любовта Божия и се молим за светостта и единението на нашите Църкви, за мира по света.


Наскоро Вие казахте на православната младеж, че „за съжаление днешния свят разпознава повече M на McDonald’s, отколкото Кръста на Христос” и ги призовахте да живеят като "риби в солена вода, без да се осолят”.
Живеем в глобализиран свят, който премахна разстоянията. Това носи предимства, но и проблеми. Младите хора не трябва да се идентифицират със секуларизацията, а да живеят за Славата на Бога, както казват християните на Запада. Да бъдеш съвременен християнин означава да изпълняваш всичко онова, което не противоречи на Божията воля. Църквата не е асоциация, а тялото на Христос, а всички ние сме негови членове. Християнското единение и милосърдие в Христос носят само полза и благодати. Нашият Господ Христос е водещата нишка на всички наши мисли. Именно това се стремим да свидетелстваме ежедневно, за да може да се познае истинския лик на Господа, дори и от тези които Го отричат.


Вие имате особена чувствителност към екологичните теми.
Насилието се изразява по различни начини, не само към хора и общества, но и към творението. Тази форма на насилие заслужава особено внимание, тъй като днес, повече от всякога, към природата се извършва насилие, чиито последствия се отразяват на самия човек, защото в крайна сметка природата се обръща към човека-насилник. Обезпокоени сме за творениет, тъй като безсрамно и продължително е предметна есплоатация. Обезпокоени сме от климатичните промени.Обезпокоени сме за въдуха и кислорода, които диша съвременния човек и който бъдещите поколения напразно ще търсят. Изобщо, обезпокоени сме за съществуванието на човечеството.