Бенедикт ХVІ: Светът има нужда от глобален модел за солидарност. Апел към ливанци за национално единение

(12.11.2007) Международната общност трябва да положи усилия за създаването на „световен модел за истинска солидарност”, който да гарантира мира и справедливостта в един свят в който всички да имат храна, медицински грижи и работа и споделят интелектуалните и природни ресурси. Това бе основната мисъл на Папа Бенедикт ХVІ, изразена на традиционната неделна молитва Ангел Господен, която произнесе от прозореца на работния си кабинет. Поводът бе литургичния празник на Св.Мартин, който Църквата отбелязва на 11 ноември. След произнасянето на молитвата, Папата отправи апел към ливанци, които днес трябваше да изберат свой държавен глава, но изборите бяха отложени за 21 ноември. Папата припомни, че президентските избори са „решителен преход” от който зависи съществуванието на Ливан и неговите институции:

**********

„Присъединявам се към безпокойството на Маронитския Патриарх, Негово Блаженство кардинал Назралах Сфеир и неговото пожелание новия президент да бъде за всички ливанци. Заедно да изпросим от Дева Мария на Ливан да вдъхнови всички заинтересовани страни за нужното откъсване от личните интереси и истинско желание за общото благо”.

 
Позицията на патриарха на маронитите бе изразена в официално комюнике, разпространено на 7 ноември и отправено към политическите отговорници в страната на кедрите.В него ливанските епископи предупреждават, че „мнозинството и опозицията еднакво са отговорни за една политическата криза, която „не само крие опасността да постави в криза цялата демократична система в страната, но и да доведе до безпрецедентна експлозия”. Напрежението между фило-сирийските поддръжници и правителството, както и разделението между християнските депутати (според конституцията новия президент трябва да бъде християнин от маронитите) възпрепятства постигането на договор и дори крие опасността от гражданска война.

В словото, което Папата изнесе преди да отправи неделната молитва Ангел Господен, говори за св. Мартин, който се родил в древна Панония, днешна Унгария. Една изключително интересна фигура, защото Мартин, който от една страна, с жар е приел да следва християнската вяра, от друга, по поръка на баща му избира още юноша, военната кариера. Два, в известен смисъл противопоставящи се пътя, християнин и войник. Проследявайки на кратко живота му, Светият Отец изтъкна характерното за този светец, който преди 1700 години успява да съобрази поведението си в качеството на военен с изпълняването на Божиите закони. Това той върши, като практикува и живее по особен начин кариера и вяра. “Християнството – каза Папата – го кара да преобрази своето държание и отношение към всички, които среща и с които има някаква връзка, било лична, било в професионалната среда. Зачита всеки, като свой брат и се въздържа да участва в практикувани вулгарни забавления, които често въвличат войниците в недостойни за порядъчните хора, реакции и поведение. Подхранвайки в сърцето този християнски дух Мартин стига до един мнозначителен жест, да се лиши непринудено от своята военна палерина, давайки я на вече почти замръзнал от студа бедняк. Това и много други негови постъпки – каза Светият Отец – го извеждат до Божия олтар, като един от най-почитаните в Европа светци.

“Това е християнската логика за споделянето, с която се изразява и свидетелства истинската любов към ближния – определи Папата и допълни: Нека, днес в новата епоха, св. Мартин да ни помага, за да можеме да доловим правия път, по който с преизпълнени от милосърдна обич към ближните да сме убедени и готови да споделяме с тях проблеми, радости, скъп, успехи, прехрана и всички проблеми, които земния живот поставя пред нас – хората. Нека св. Мартин ни подкрепя в преотдоляването на предизвикателствата на новото време, за да можеме да допринесем в изграждането на един по-добър, по- справедлив и миролюбив свят, в който всеки човек е равен на другия и всеки човек притежава свое неприкосновенно достойнство.”

“Всичко това – обобщи Папата – е възможно само ако надделее и победи световният пример за автентичните идеали на солидарността, при чието прилагане се постига за всички жители на планетата прехрана, вода, лекарска грижа, трудострояване, необходимите енергийни рисурсии, както и културни блага, научно и технологическо познание. Несъмнено, за вчерашният ден, който бе посветен на отдаване благодарност към Бога за всички прелести и земни богатства, с които ни е дарил, ако говориме за водата и храната, не можеме – определи Бенедикт XVI – да не зебележим, че те са основните и най-важни от земните дарове на Твореца Бог”.

Темата за деня на благодарността съсредоточи целия смисъл на тази признателност на световното човешко семейство - “Съхранявай земята и стопанисвай я с любов”. По този повод, Светият Отец допълни:

“Както в миналото, така и днес обработващите земята не са само производители на нуобходимите за човека блага, а са също пазители на природната среда и нейното културно наследство. Ето защо, като отправяме благодарност към Бога за всичко това, ние не можеме да не се молиме на Всевишния за братята и сестрите, отдаващи своя труд по световната земна шир, да могат те спокойно да продължат да стопанисват земята и всичко онова, което тя ражда, и да вършат това със спокойствие и в перспектива за всеобщото човешко благоденствие”.

Папата приключи словото, предшестващо неделната молитва Ангел Господен, като преди да поздрави поклонниците и на всички да даде Апостолически Благослов, с радост и вълнение спомена за новопровъзгласения същия ден в Аржентина блажен – мирянинът, починал само на 18 години – Дзефирино Намункура, който в днешната епоха би могъл да бъде прекрасен пример за подражание от младите в светта.
Ред. Кр. Кемалова