Папата на генералната аудиенция: Библията трябва да се чете самостоятелно и в единение с Христовата Църква, за да се избегне индивидуализма

(07.11.2007) - Днес Светият Отец посвети поредното катехистично размишление за редовната седмична аудиенция на св. Йероним, древна църковна фигура, монах от пети век , оставил за бъдещите поколения превода на Библията от гръцки и еврейски на латински език, известна под името Vulgata. На площада пред ватиканската Базилика св. Петър поне 40 хиляди поклонници проследиха изложеното за живота и дейността на св. Йероним, църковен отец и вещ експерт – библист.

**********
“С неизчерпаема енергия и ентусиазъм – каза Папата св. Йероним се противопоставя на еритиците през пети век, мъчещи се да оборят църковната традиция и вяра. Дългият му земен живот той посвещава на тази мисия, като доказва безценното значение и валидност на християнската литература, която постепенно се превръща в истинска култура, достойна и способна да се мери с класическата.”

Светият Отец премина с примери, главните моменти от живота на този древен светец, който както каза Папата, се е отличавал с горещия свой темперамент и характер, избрал отшелничеството. Той е бил също секретар на тогавашния Папа Дамас, по чиято препоръка изработва и самия превод на Новия Завет. Монахът полиглод не се е ограничил само да преведе Библия, а е приел дълга строко и винаги да я живее и отрбанява вярата от еретическите тенденции и течения. Както определи Бенедикт XVI, “Старият и Новият Завет се превръщат за Йероним в център на всички негови усещания и чувства, надежда в страданието, жива вяра и труд и то до последните му дни по местата, където християнството полага своите основи – Витлеем.

“Да пренебрегваш Светите Писания означава да отричаш Исус. Ето защо – определи Папата – от изключително важно значение е за всеки християнин да живее в непрекъснат контакт и личен сакровен диалог със Словото Божие, дарено ни с библейските текстове. Този наш разговор с божествената Истина – допълни Светият Отец – трябва обаче да се развива и продължава в двете си измерения: от една страна, диалогът трябва да е наистина наш, да извира от нашето сърце, защото знаеме, че Господ ни говори и това прави със всеки един от нас посредством Писанията, за да вести на всички. Ето защо, когато четем Библията не бива да имаме представа за нещо отминало, а трябва да я приемаме, като Божие Слово, което във всеки момент е глас Господен, думи от Отца, вечна Истина”.

 
“От друга страна – каза още Папата – за да не изпадаме в индивидуализъм, Библията трябва да бъде четена в единение с живата Църква, което място е привилигеровано за плодотворния прочит, вслушване и долавяне на спасителното Слово, отекващо от Светата Литургия. Не бива да забравяме – определи към края Негово Светейшество – че Божието Слово надживява времената на времената. Човешките теории и думи идват и си отиват, прозвучават и заглъхват, модернизмът е присъстващ днес, а утре ще бъде вече нещо овехтяло, а Божията Истина никога не остарява, защото е Вечна, защото е Слово за вечния живот. Следователно – приключи Бенедикт XVI – ако ние носим в себе си това Слово, означава, че съхраняваме вечното, животът, който няма край”.

 
В края на генералната аудиенция Папата размени поздрави здрависвайки се по братски с православния архиепископ Инокентий от Московската Патриаршия, който му връчи молитвеник с изображението на Патриарх Алексий ІІ на корицата. Аудиенцията приключи както винаги с поздрави и Апостолически Благослов.
Ред. Кр. Кемалова