Таня Михайлова: Подготвяме новото поколение български дипломати

Новата ситуация на България, вече като член на ЕС и от няколко години член на НАТО, оказва влияние и в динамиката на външната политика на страната. Това предполага и нов подход в дипломацията и най-вече в подготовката на нови кадри. Какъв трябва да бъде тогава новия облик на бъдещия български дипломат и кои са критериите на които трябва да отговаря? Потърсихме отговор в Дипломатическият институт към министъра на външните работи, който е първата в България дипломатическа школа, в разговор с г-жа Таня Михайлова, началник отдел публична дейност и сътрудничество, която има богат опит в Народното събрание, като експерт по европейска интеграция, както и в държавната администрация:


*********
„Дипломатическият институт към Министерството на външните работи е създаден преди четири години с постановление на Министерския съвет, но реално той работи от 2004 г. , така че институтът е на три години и половина и е първата в България школа за обучение на дипломати. До момента на неговото създаване в България не е имало подобно място, където българските дипломати да се обучават. Съвсем наскоро влезе в сила и новият закон за дипломатическата служба, който е също първи за България. Последният такъв акт, с който се регламентира българската дипломатическа служба е бил точно преди сто години.


Кой се обучава във вашия институт и какви са приоритетите на обучението?
Нашият институт разбира се е създаден преди всичко да обучава, но наред с това извършва и други дейности: публична, издателска и стратегически изследвания, но разбира се основната е обучителната дейност. Основният курс, който се прави в института е курсът по дипломация за младши служители във Външното министерство. Това са онези млади хора, които са постъпили в министерството и които предстои да получат своя първи дипломатически ранг и да започват своята кариера във външното министерство. Освен този курс, който е базов и дава старта на младите хора от министерството, ние правим и по-специфични курсове: курс по консулска дипломация, курс по военна дипломация съвместно с Военната академия и също така курсове за служители на държавната администрация от други министерства.


Гео-политическото разположение на България на Балканите предполага една специфична дипломатическа линия...
Балканите са едно много динамично място и ние вече сме обградени с наши съюзници и партньори в Европейския съюз. Ние си даваме сметка, макар и като млад институт, че това, което можем да дадем като принос за съседни страни е това знание за нашия път към ЕС. Другояче казано, вече две години ние провеждаме и предстои разбира се да го правим и занапред, зимно училище по дипломация, за млади дипломати от балканските страни. В него те преминават един курс на обучение, освен личната връзка между тези млади хора, които вероятно някой ден ще се срещнат на мисии в други посолства с лектори от България и от чужбина. По този начин ние се опитваме да дадем едно ново виждане за мястото на Балканите в Европа, за мястото на България на Балканите и вярвам, че по този начин, чрез този път на диалог с младите хора, младите дипломати, вече професионалисти от съседните ни страни ще имаме много по-голям успех.


Едно от предизвикателствата пред Европа е междурелигиозният диалог, не само в Европа, но и в света. Как бъдещите студенти се подготвят за този специфичен диалог?
В основният курс по дипломация за младши служители в министерството, освен задължителните модули които включват разбира се проблеми на ЕС, на международните организации, на двустранните отношения, на културната дипломация и т.н., в началото ние винаги им даваме един съвет: освен всичко, което знаят от книгите, от професионалистите и имат солидна подготовка, да познават добре и историята на религиите. Това е от ключово значение за техния бъдещ диалог с техните колеги от всички страни по света. Имахме вече две групи от Косово по тяхно желание . Те бяха представители на кабинета на техния временен министър-председател, бяха много доволни да бъдат обучени при нас и по-скоро тяхното обучение беше под формата на експертни срещи с представители на министерството и на други ведомства. Вярваме по този начин, че даваме възможност на техните млади хора, които ще имат може би ключова роля при вземането на решения, да бъдат много по-добре професионално подготвени.


Вашият институт е млад, едва на четири години. Откъде черпи опит за обучението и подготовката на новата българска генерация дипломати?
Първата голяма подкрепа, която беше оказана на института беше от холандския институт за международни отношения „Клингендал”, който е и сега партньор на института. Това е една много модерна и прагматична школа. Те ни дадоха възможността чисто методически да подготвим своите първи модули, упражнения и т.н. Дадоха ни и примера за тази форма на интерактивно обучение, в която се разигравт истински казуси и роли. Нещо, което действително поставя в една по-реална среда младите дипломати. Имаме отношения и с Виенската дипломатическа академия, която е на 250 години. Бяхме много горди когато на гости ни беше и монсеньор Хусто Мулор Гарсия, който е президент на Папската дипломатическа академия. Преди две години той беше наш гост и сподели, че всъщност Папската дипломатическа академия е на 300 години. Бяхме много щастливи да разберем, че контактуваме с най-старите школи и ще се опитаме да почерпим опит от тях.


Как виждате портрета и облика на бъдещия съвременен дипломат?
Това е един много сложен въпрос. Също така и личността на един дипломат трябва да бъде много сложна и много комплексна. Разбира се, има базови изисквания и това е едно солидно образование, независимо в каква сфера могат да бъдат: международни отношения, история, право, един дипломат може да бъде философ. Но онова на което ги учим в нашия курс е да бъдат много отворени и ангажирани хора, защото дипломацията е един занаят и човек трябва да има познания как се изготвят документи, как се преговаря. Разбира се те трябва да знаят чужди езици, а минимума, който сега е заложен в закона е два чужди езика. Освен всички тези изисквания, които се предполага, че един дипломат трябва да има като основа, съветът който даваме на младите хора е да имат много широка историческа култура, трябва да познават много добре българската история, на страната, в която биха били изпратени на мандат. Разбира се трябва да познават история на изкуството, история на религиите, трябва да са прочели книгата Изкуството на войната и трябва да познават Енциклопедията за виното. Така описаният от мен образ на дипломата разбира се е нещо съвършено, но всички тези млади дипломати които ние подготвяме, имат една кауза, и това е да представят България и лицето на България навсякъде по света, където отидат. А това разбира се, е най-важното към което ние се стремим”.